Сура Аль Имран — Стих 155

1. Обяснение на думите в аята:

• „تَوَلَّوْا“ (тауалляу): обърнаха се назад, отстъпиха, избягаха от бойното поле.
• „يَوْمَ الْتَقَى الْجَمْعَانِ“ (йаума илтака ал-джам‘а̄н): денят, в който двете групи се срещнаха — това е битката при Ухуд, когато мюсюлманите и многобожниците се изправиха един срещу друг.
• „اسْتَزَلَّهُمُ“ (истазалля-хум): подлъга ги да се подхлъзнат, подтикна ги към грешка и падение.
• „بِبَعْضِ مَا كَسَبُوا“ (би-ба‘д̣и ма̄ касабӯ): заради някои от делата, които сами са придобили — тоест заради някои техни грехове.
• „عَفَا“ (‘афа̄): прости, извини, изтри грешката.
• „حَلِيمٌ“ (халӣм): Търпелив, Който не бърза с наказанието.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах съобщава за онези сред сподвижниците, които в деня на Ухуд — когато мюсюлманската войска и войската на многобожниците се сблъскаха — са отстъпили и са избягали от бойното поле. Аллах разяснява, че причината за това им падение не е била слабост на вярата им в основата ѝ, а че сатаната се е възползвал от някои грехове, които те сами са извършили преди това, и чрез тях ги е подлъгал и подтикнал към грешката. Сатаната няма власт над искрените вярващи, освен доколкото те сами му отворят път чрез своите постъпки. След като споменава това, Аллах не ги оставя в страх и отчаяние, а веднага след това съобщава, че вече им е простил и не ги е наказал за това отстъпление — като проява на Своята милост и снизхождение към тях. Той е Опрощаващият за онези, които се разкайват, и е Търпеливият, Който не бърза да наказва непокорните, защото нищо не може да Му се изплъзне и Той не се страхува, че ще изгуби нещо, ако изчака.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът показва колко милостив е Аллах към Своите раби: дори когато вярващите допуснат тежка грешка като бягство от бойното поле, Той не ги изоставя, а им известява прошката Си, за да не изпаднат в отчаяние.
• Той ни учи, че греховете имат последствия — те отслабват човека и отварят врата за сатаната, затова вярващият трябва да пази сърцето и делата си чисти.
• Аятът разкрива, че Аллах е едновременно Опрощаващ и Търпелив — Той приема разкаянието и не бърза с наказанието, което дава на човека време да се върне към Него.
• В него има утеха за всеки, който е съгрешил и се страхува, че няма надежда: вратата на прошката е отворена, а милостта на Аллах е по-голяма от нашите грешки.
• Историята на Ухуд ни напомня, че истинската сила е в покорството на Аллах и Неговия Пратеник, а отклонението от това води до загуба — но и че след всяко падение има възможност за изправяне и прошка.