Сура Аль Имран — Стих 156

1. Обяснение на думите в аята:

• ضَرَبُوا فِي الْأَرْضِ – пътуваха по земята, тръгнаха на път, за да търсят препитание или по друга работа.
• غُزًّى – множествено число от „газин“ (غَازٍ), което означава воини, участници в битка за делото на Аллах.
• حَسْرَةً – дълбока мъка, съжаление и разкаяние, което изгаря сърцето.
• لِيَجْعَلَ اللَّهُ ذَٰلِكَ حَسْرَةً فِي قُلُوبِهِمْ – Аллах допусна това тяхно убеждение да стане причина за още по-голяма мъка и съжаление в сърцата им.

1. Тълкувание на аята:

О, вярващи, които сте повярвали в Аллах и сте последвали Неговия Пратеник, не бъдете като онези, които отричат истината – лицемерите и неверниците, които казват за своите близки и събратя по неверие: когато те пътуват по земята, за да търсят препитание, или когато излязат като воини на бойното поле и след това умрат или бъдат убити, те казват: „Ако бяха останали при нас и не бяха тръгнали, нито щяха да умрат, нито щяха да бъдат убити.“ С тези свои думи те си причиняват само още по-голяма мъка и съжаление. Аллах е допуснал това тяхно убеждение да се превърне в източник на непрестанна тъга в сърцата им, защото те не вярват в съдбата и не се уповават на Аллах. А Аллах е Онзи, Който единствено дава живот и причинява смърт – никой не може да отложи смъртта на човека, нито да я ускори, независимо дали той е останал вкъщи, или е излязъл на път и на бой. Никой не може да избяга от това, което Аллах е предопределил. И Аллах вижда всичко, което вършите – нито едно ваше дело не е скрито от Него, и Той ще ви въздаде според делата ви.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че вярата в предопределението (кадар) е източник на спокойствие и сила за вярващия. Когато човек знае, че животът и смъртта са в ръцете на Аллах, той не се поддава на страх и съжаление, а приема всичко с търпение и доволство.
• Аятът ни предупреждава да не подражаваме на неверниците в техните думи и убеждения, защото тези думи не връщат никого към живот, а само увеличават болката и мъката в сърцето.
• В него има утеха за всеки вярващ, който е загубил близък – смъртта не идва по-рано или по-късно от определеното от Аллах, и никой не може да я предотврати със стоене вкъщи или с излизане на път.
• Аятът ни напомня, че Аллах вижда всичко, което правим, и че ще бъдем възнаградени или наказани според делата си. Това ни насърчава да бъдем искрени и да вършим добро, знаейки, че нищо не се губи при Аллах.
• Ислямът ни учи да гледаме на живота и смъртта с вяра и упование в Аллах, а не с отчаяние и съжаление. Това е пътят на истинското спокойствие и щастие.