Сура Аль Имран — Стих 164

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• مَنَّ (манна): оказа благодеяние, дари с милост.
• مِنْ أَنفُسِهِمْ (мин анфусихим): от самите тях, от тяхната среда и народ.
• يَتْلُو (ятлу): чете, рецитира.
• يُزَكِّيهِمْ (юзаккихим): пречиства ги, изчиства ги от грехове и лоши нрави.
• الْحِكْمَةَ (ал-хикма): мъдростта, т.е. Сунната и дълбокото разбиране на религията.
• ضَلَالٍ مُّبِينٍ (далялин мубин): явна заблуда, очевидно отклонение от правия път.

1. Тълкуване на аята:

Наистина Аллах оказа голяма милост и благодеяние на вярващите, когато изпрати сред тях Пратеник от самите тях – от техния народ и с техния език, за да могат да го разберат и да се възползват от неговото напътствие. Той им рецитира знаменията на Корана, пречиства ги от многобожието и от лошите нрави и характери, и ги учи на Корана и на мъдростта, тоест на Сунната и на правилното разбиране на религията. А преди изпращането на този Пратеник те наистина бяха в явна заблуда и очевидно отклонение от истината и напътствието.

1. Поуки, които ни карат да обикнем Исляма и Корана:

• Този аят ни показва, че изпращането на Пророка Мохамед (мир нему) е най-голямата милост и благодат от Аллах към човечеството, защото чрез него хората се извеждат от тъмнината на заблудата към светлината на истината.
• Пратеникът е бил от самите хора – с техния език и обичаи – което улеснява разбирането и следването му, и показва колко близък и състрадателен е бил към своя народ.
• Рецитирането на Корана, пречистването на душата и обучението на хората са трите велики стълба на пророческата мисия, които носят щастие в този свят и в отвъдния.
• Ако човек осъзнае от каква дълбока заблуда е бил изведен чрез Исляма, сърцето му се изпълва с благодарност и любов към Аллах и към Неговия Пратеник.
• Коранът и Сунната са пътят към пречистване на душата и към истинското знание, което възвисява човека и го прави достоен за милостта на Аллах.