Сура Аль Имран — Стих 17

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение:

• الصَّابِرِينَ (ас-сабирин) — търпеливите; онези, които се въздържат и издържат.
• الصَّادِقِينَ (ас-садикин) — искрените; правдивите в думи и дела.
• الْقَانِتِينَ (ал-канитин) — покорните; онези, които постоянно се подчиняват на Аллах.
• الْمُنفِقِينَ (ал-мунфикин) — онези, които раздават от имуществото си.
• الْمُسْتَغْفِرِينَ (ал-мустагфирин) — онези, които молят за прошка.
• بِالْأَسْحَارِ (бил-асхар) — по време на асхар; това е последната трета от нощта до зората.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах описва Своите благочестиви раби с пет благородни качества, които ги отличават и възвисяват:

Те са търпеливите — издържат на покорството към Аллах, въздържат се от грехове и не се оплакват от изпитанията и болките, които ги сполетяват.

Те са искрените — правдиви в думите и делата си, както насаме, така и на публично място, без лицемерие и измама.

Те са покорните — напълно подчинени на Аллах, постоянни в Неговото покорство и богослужение.

Те са раздаващите — дават от имуществото си в името на Аллах, тайно и явно, надявайки се на Неговата награда.

Те са молещите за прошка — обръщат се към Аллах с молба за опрощение в последната част на нощта, преди зората. Това време е особено благословено, защото тогава сърцето е свободно от светски грижи, а молбата е най-близо до приемане и отговор.

1. Поуки, които ни приближават към Исляма и Корана:

• Тези пет качества са пътят към Божието доволство и висока степен при Аллах. Всеки мюсюлманин може да се стреми към тях, независимо от своето положение.
• Търпението, искреността, покорството, раздаването и молбата за прошка са достъпни за всеки — те не изискват богатство или специални условия, а само искрено сърце и постоянство.
• Аятът ни учи, че истинската вяра се проявява в дела — не само в думи. Тя се вижда в това как се справяме с трудностите, как говорим истината, как се подчиняваме на Аллах, как споделяме с другите и как се обръщаме към Него в тишината на нощта.
• Молбата за прошка в последната част на нощта е знак за смирение и осъзнаване на нашата нужда от Аллах. Тя ни напомня, че винаги можем да се върнем към Него, независимо от грешките си.
• Тези качества ни насърчават да изграждаме красив характер и да живеем с мир, честност и щедрост — неща, които всяко човешко сърце цени и обича.