Сура Ар-Рум — Стих 36

1. Обяснение на думите в аята:

• أَذَقْنَا (азна̄): буквално „дадохме да вкусят“ – означава, че Аллах им е дал да изпитат и почувстват нещо.
• رَحْمَةً (рах̣ма): милост, благодат – тук означава всяка благодат като здраве, богатство, дъжд, изобилие.
• فَرِحُوا بِهَا (фарих̣ӯ биха̄): зарадваха се на нея – но с радост на самонадеяност и високомерие, а не с благодарност.
• سَيِّئَةٌ (саййи’а): злина, беда – тук означава нещастие като болест, бедност, суша, страх.
• بِمَا قَدَّمَتْ أَيْدِيهِمْ (бима̄ каддамат айдӣхим): заради това, което ръцете им са извършили – тоест заради греховете и непокорството им.
• يَقْنَطُونَ (як̣нат̣ӯн): изпадат в отчаяние, губят всякаква надежда.

1. Тълкувание на аята:

Когато Аллах даде на хората някаква благодат – здраве, богатство, дъжд или изобилие – те се радват на нея с радост, изпълнена с високомерие и самонадеяност, а не с благодарност към Дарителя. Те не признават, че това е от Аллах, и не Му благодарят за нея. А когато ги сполети нещастие – болест, бедност, суша или страх – заради греховете, които сами са извършили, те изведнъж изпадат в отчаяние и губят надежда за милостта на Аллах. Те не се обръщат към Него с покаяние и не Го молят да отстрани бедата, а се предават на безнадеждност. Това е естеството на повечето хора – в благополучие забравят Аллах, а в трудност се отчайват, вместо да се обърнат към Него.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че истинският вярващ приема благодатта с благодарност и смирение, а не с високомерие – защото всяка благодат е от Аллах и ще бъде попитана за нея.
• Учи ни, че бедите и трудностите често са резултат от нашите собствени грехове, и това трябва да ни подтиква към покаяние, а не към отчаяние.
• Напомня ни, че милостта на Аллах е безкрайна и че отчаянието от Неговата милост е голяма грешка – вратата на покаянието е винаги отворена.
• Показва ни колко красиво и балансирано е учението на исляма: в радост – благодарност, в трудност – търпение и надежда. Това е пътят към спокойствие и истинско щастие.
• Корана ни възпитава да бъдем хора на надеждата и благодарността, а не на високомерието и отчаянието – и това е от най-големите причини да обикнем исляма и да следваме неговите напътствия.