Сура Аль-Ахзаб — Стих 19

1. Обяснение на думите в аята:

• أَشِحَّةً (ашихаттан): скъперници, стиснати — хора, които не дават от себе си, нито от имуществото си, нито от подкрепата си.
• الْخَوْفُ (ал-хауф): страхът, ужасът при сблъсък с врага.
• تَدُورُ أَعْيُنُهُمْ (тадуру а‘юнухум): очите им се въртят — израз на силна паника и загуба на разум от страх.
• يُغْشَىٰ عَلَيْهِ مِنَ الْمَوْتِ (югша ‘алайхи минал-маут): онзи, когото смъртта обгръща, който е в предсмъртни мъки и губи съзнание.
• سَلَقُوكُم (салякукум): нараняват ви, пронизват ви с думите си.
• بِأَلْسِنَةٍ حِدَادٍ (би-алсинатин хидад): с остри, режещи езици — с груби и хапливи думи.
• أَشِحَّةً عَلَى الْخَيْرِ (ашихаттан ‘алал-хайр): скъперници за доброто, тоест за военната плячка и облагите.
• أَحْبَطَ (ахбата): обезсмисли, направи напразни, провали.
• يَسِيرًا (ясиран): лесно, незначително за Аллах.

1. Тълкувание на аята:

Аллах описва лицемерите, които се държат с вярващите като крайни скъперници. Те не дават нито пари, нито помощ, нито лично участие, нито искрена обич. Когато обаче наближи опасността и се появи страхът от битка, ги виждаш как гледат към теб, о Пророче, с въртящи се от ужас очи — като човек, когото смъртта е обгърнала и който е загубил разум от предсмъртните мъки. Страхът ги прави жалки и безпомощни.

А щом опасността отмине и страхът изчезне, те се обръщат срещу вас с остри езици — нараняват ви с груби думи, укоряват ви и ви обиждат. В същото време остават скъперници за всяко добро: когато има плячка или облага, те настояват за дял и проявяват алчност, а когато има битка и жертва, те са най-страхливите сред хората.

Тези хора в действителност не са повярвали с истинска вяра. Затова Аллах е направил делата им напразни и е обезсмислил всичко, което са сторили. Това е лесно за Аллах — Той е всемогъщ и нищо не Му е трудно.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Ислямът цени искреността: човек трябва да бъде честен във вярата си, а не да показва едно, когато е в безопасност, и друго, когато има трудност.
• Истинската вяра се проявява в изпитанията: когато дойде страх или трудност, истинският вярващ остава твърд, а не изпада в паника.
• Аллах не приема дела, извършени без вяра и искреност: дори някой да направи нещо външно добро, ако сърцето му е празно от вяра, то не носи полза пред Аллах.
• Коранът разкрива състоянията на човешката душа с голяма точност: той описва страха, алчността и лицемерието по начин, който всеки може да разпознае и да се предпази от тях.
• Милосърдието на Аллах е голямо: Той предупреждава хората за тези пороци, за да се поправят и да заслужат Неговото доволство, вместо да бъдат сред губещите.
• Вярата е убеждение на сърцето, което се доказва с дела: тя не е само думи, а истина, която се проявява в поведението, смелостта и щедростта в името на Аллах.