Сура Аль-Ахзаб — Стих 37

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• أَنْعَمَ اللَّهُ عَلَيْهِ (Ан'амаллаху 'алайхи): „Аллах го дари с благодат“ – тук се има предвид дарът на исляма.
• أَنْعَمْتَ عَلَيْهِ (Ан'амта 'алайхи): „ти го дари“ – тук се има предвид дарът на освобождаването от робство.
• أَمْسِكْ عَلَيْكَ زَوْجَكَ (Амсик 'алайка зауджака): „задръж при себе си съпругата си“ – т.е. не се развеждай с нея.
• وَاتَّقِ اللَّهَ (Уаттакиллаха): „и се бой от Аллах“ – спазвай Неговите заповеди и се пази от Неговия гняв.
• تُخْفِي فِي نَفْسِكَ (Тухфи фи нафсика): „скриваш в себе си“ – пазиш в тайна в душата си.
• مَا اللَّهُ مُبْدِيهِ (Ма Аллаху мубдихи): „това, което Аллах ще разкрие“ – онова, което Аллах ще направи явно и видимо.
• وَتَخْشَى النَّاسَ (Уа тахша ан-нас): „и се страхуваш от хората“ – опасяваш се от хорските приказки и укори.
• أَحَقُّ أَن تَخْشَاهُ (Ахаку ан тахшаху): „е по-достоен да се боиш от Него“ – Аллах е по-достоен да бъде страшен и почитан.
• قَضَىٰ زَيْدٌ مِّنْهَا وَطَرًا (Када Зайд минха уатаран): „когато Зайд изпълни спрямо нея желанието си“ – т.е. когато приключи с нея и вече не изпитва нужда от нея, и се разведе с нея.
• زَوَّجْنَاكَهَا (Заууджнакаха): „оженихме те за нея“ – Ние ти я дадохме за съпруга.
• حَرَجٌ (Харадж): „стеснение, грях, вина“ – затруднение или грях.
• أَدْعِيَائِهِمْ (Ад'ия'ихим): „онези, които са осиновили“ – приемните синове, които носят името на осиновителя, а не на родния си баща.
• وَكَانَ أَمْرُ اللَّهِ مَفْعُولًا (Уа кана амруллахи маф'улан): „и повелята на Аллах е изпълнена“ – решението на Аллах непременно се осъществява, никой не може да го спре.

1. Тълкувание на аята:

И спомни, о, Пророче, когато каза на онзи, когото Аллах дари с благодатта на исляма, а ти го дари с освобождаване от робство – а това е Зайд ибн Хариса, който дойде при теб да се посъветва относно развода със съпругата си Зейнаб бинт Джахш – ти му каза: „Задръж при себе си съпругата си и не се развеждай с нея, и се бой от Аллах, като изпълняваш Неговите заповеди и се въздържаш от това, което Той е забранил.“ А ти, о, Пророче, скриваше в душата си онова, което Аллах ти беше разкрил, че ще се ожениш за Зейнаб, и се опасяваше от хорските приказки – че лицемерите ще кажат: „Мухаммад се ожени за разведената жена на своя приемен син.“ А Аллах е по-достоен да се боиш от Него в това дело. И когато Зайд вече не изпитваше нужда от нея и се разведе с нея, и изтече нейният срок на изчакване, Ние те оженихме за нея, за да бъдеш пример за премахването на обичая да се забранява женитбата за бившата съпруга на приемния син. Така върху вярващите няма да тежи грях или вина, ако се оженят за бившите съпруги на онези, които са осиновили, след като тези мъже се разведат с тях и изтече срокът им на изчакване. И повелята на Аллах непременно се изпълнява – нищо не може да я спре и никой не може да ѝ попречи. Обичаят на осиновяването беше разпространен в епохата на невежеството, а след това беше отменен с думите на Аллах: „Наричайте ги по имената на бащите им“ (33:5).

1. Поуки от аята, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Аятът показва, че ислямът зачита чувствата на хората и им дава право на съвет и консултация в семейните дела, както Пророкът ﷺ се вслуша в Зайд и го посъветва.
• Той разкрива, че истинската благодат е благодатта на вярата и исляма, която е по-голяма от всяка материална благодат, защото Аллах спомена първо Своята благодат, а после благодатта на Пророка ﷺ.
• Аятът учи, че човек трябва да се бои от Аллах повече, отколкото от хорските приказки и укори, и че доверието в Аллах и изпълнението на Неговата повеля носят благословия и успокоение.
• Той показва, че Аллах е мъдър в Своите решения и че всичко, което Той повелява, непременно се случва, дори когато хората не разбират мъдростта в момента.
• Аятът премахва едно от заблудите на епохата на невежеството – забраната за женитба за бившата съпруга на приемния син – и установява ясно правило, че осиновяването не създава истинска роднинска връзка, която да забранява брак.
• Той насърчава вярващите да следват примера на Пророка ﷺ и да не се страхуват от хорското мнение, когато става дума за изпълнение на Божията повеля.
• Аятът показва, че ислямът е религия на лекота и премахване на трудностите, защото Аллах иска да няма стеснение и грях за вярващите в техните семейни дела.
• Той ни учи, че Аллах е този, Който ръководи делата и че Неговата повеля е неизбежна, което дава на вярващия спокойствие и увереност в живота.