Сура Аль-Ахзаб — Стих 38

1. Обяснение на думите в аята:

• „حَرَجٍ“ (харадж): стеснение, грях, укор или затруднение.
• „فَرَضَ“ (фарада): предписа, позволи, определи.
• „سُنَّةَ اللَّهِ“ (сунат Аллах): установеният път и закон на Аллах, който Той следва неизменно.
• „خَلَوْا“ (халяу): отминалите, предишните поколения.
• „قَدَرًا مَّقْدُورًا“ (кадар-ан макдура): предопределено решение, което непременно се случва.

1. Тълкуване на аята:

В този аят Аллах успокоява Своя Пророк Мухаммед, че няма никаква вина, грях или стеснение в това, което Аллах му е позволил — а именно да се ожени за бившата съпруга на онзи, когото е осиновил, след като тя се разведе. Това не е нещо ново или нередно, а е пътят, по който Аллах е постъпвал и с предишните пророци. Пророкът не е първият, който прави нещо подобно, и не следва нещо чуждо на традицията на пратениците. Това, което Аллах е решил — да се осъществи този брак и да се премахне обичаят на осиновяването с всичките му последици — е Негово повеление, което неизбежно се изпълнява. Пророкът няма избор или собствено мнение в това, а то е предопределено и сигурно, както всичко, което Аллах е отсъдил.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Ислямът не поставя върху вярващия бреме или вина за нещо, което Аллах Сам е позволил — религията е лека и ясна.
• Пророкът Мухаммед не е изключение сред пророците, а следва същия път на предишните пратеници, което показва единството на божественото послание.
• Всичко, което се случва, става по предопределението на Аллах, и това носи спокойствие на сърцето: нищо не излиза извън Неговата воля.
• Аятът ни учи да не съдим прибързано и да не се смущаваме от това, което Аллах е позволил, дори ако хората го намират за необичайно.
• Коранът изчиства сърцето от съмнения и утвърждава доверието към Аллах и Неговия Пророк.