Сура Йа Син — Стих 22

1. Обяснение на думите в аята:

• وَمَا لِيَ (уа ма лия): „И какво ми пречи?“ или „И защо да не...?“ — въпросителна форма, която изразява учудване и подкана.
• أَعْبُدُ (а‘буду): „да служа“ или „да се покланям“ — означава поклонение и подчинение само на Аллах.
• الَّذِي فَطَرَنِي (ал-лязӣ фатаранӣ): „Онзи, Който ме сътвори“ — „фатара“ означава да създадеш нещо от нищо, да го извадиш в битие.
• وَإِلَيْهِ تُرْجَعُونَ (уа иляйхи турджа‘ӯн): „и към Него ще бъдете върнати“ — завръщане след смъртта за въздаяние.

1. Тълкувание на аята:

Този аят предава думите на един праведен мъж, който искрено съветва своя народ. Той им задава въпрос, който е едновременно укор и призив към размисъл: „Какво ме спира да се покланям на Онзи, Който ме е сътворил?“ Смисълът е, че няма никакво основание, никакво извинение и никаква пречка човек да не служи на своя Създател. Онзи, Който го е извадил от небитие в битие, Който го е дарил с живот, разум и всички блага, единствено Той заслужава поклонение.

След това той насочва думите си към народа: „и към Него ще бъдете върнати“ — тоест всички вие, хора, след смъртта си ще се завърнете при вашия Господ, за да бъдете въздадени според делата ви. Това е напомняне за възкресението и Съдния ден, което прави призива към поклонение още по-сериозен и неотложен. Човекът, който съветва, не говори само за себе си, а включва и своя народ в обръщението, като по този начин ги подканя да помислят за своя край и за своята отговорност пред Създателя.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че поклонението на Аллах е нещо естествено и логично — Онзи, Който ни е сътворил и ни е дарил с всичко, има пълното право да бъде обожаван и служен.
• Напомня ни, че животът не свършва със смъртта — всички ще се завърнем при нашия Господ и ще дадем сметка за делата си. Тази мисъл ни помага да живеем с отговорност и с надежда.
• Показва ни красотата на искрения съвет — човекът в аята не само вярва, но и с любов и загриженост призовава другите към истината, без насилие и без корист.
• Насърчава ни да размишляваме върху сътворението си и върху безбройните дарове на Аллах, защото това размишление ни води към благодарност и към по-дълбока вяра.
• Най-важното: аятът ни кани да насочим сърцата си към Единствения Създател, да Го обожаваме с искреност и да помним, че завръщането при Него е неизбежно — а това е пътят на мира, смисъла и вечното щастие.