Сура Сад — Стих 4

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— „وَعَجِبُوا“ (уа ‘аджибу): учудиха се, смаяха се.

— „مُنذِرٌ“ (мунзир): предупредител, този, който предупреждава за наказание.

— „مِّنْهُمْ“ (минхум): от самите тях, тоест от тяхната среда и народ.

— „سَاحِرٌ“ (сахир): магьосник, човек, който според тях мами хората с магия.

— „كَذَّابٌ“ (каззаб): голям лъжец.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах ни съобщава за учудването на неверниците, когато при тях дошъл предупредител от тяхната собствена среда — човек като тях, когото познавали, а не ангел или някое необичайно създание. Той ги приканвал към вяра в Единия Аллах и ги предупреждавал за наказанието, ако продължат в неверието си. Вместо да приемат истината, те отвърнали с отричане и упорство, и казали: този човек е магьосник, който мами хората, и лъжец в това, което твърди, че е пратеник от Аллах, на когото се низпослава откровение. Те се учудили най-вече на това, че той ги призовава да изоставят многобройните си идоли и да признаят един-единствен Бог, и сметнали това за нещо много странно и невероятно.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

— Аятът показва, че упорството и гордостта често пречат на човека да приеме истината, дори когато тя идва по най-ясния и близък за него начин.

— Милостта на Аллах се проявява в това, че Той изпраща предупредители от самите хора, за да могат да ги разберат, да им повярват и да ги последват, а не същества, които не познават.

— Обвиненията в магьосничество и лъжа, отправяни срещу пратениците, са стара тактика на отричащите, а не доказателство срещу истината.

— Призивът към вяра в Единия Бог е същността на посланието на всички пророци и е нещо, което разумът и естеството на човека приемат, когато сърцето е отворено.

— Човек трябва да размишлява върху Корана с открито сърце, без предразсъдъци, за да види ясните доказателства за истинността на посланието и да намери в него напътствие и спокойствие.