Сура Сад — Стих 3

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• كَمْ (кам): означава „колко много“ — изразява голямо количество.
• أَهْلَكْنَا (ахлакна): „погубихме, унищожихме“.
• قَرْن (карн): поколение, народ, живял в определена епоха.
• فَنَادَوْا (фанадау): „и те извикаха“ — вик за помощ и спасение.
• وَلَاتَ (уа лата): „и не е“ — отрицание, подобно на „не е“.
• حِين (хин): време, момент.
• مَنَاص (манас): бягство, избавление, спасение; място, откъдето човек може да избяга.

1. Тълкувание на аята:

Аллах съобщава, че е погубил много поколения и народи преди езичниците, които отричат пратеника. Тези народи също отричали своите пратеници, затова ги сполетяло наказанието. И когато видели наказанието да идва, те започнали да викат и да молят за помощ, надявайки се да се спасят. Но този вик бил напразен, защото вече не било време за бягство и избавление. Не било моментът, в който покаянието се приема, нито моментът, в който човек може да избяга от това, което го е сполетяло. Така аятът предупреждава езичниците, че ако продължават да отричат, ще ги сполети същото, което е сполетяло и предишните народи — наказание, от което няма спасение, когато дойде.

1. Поуки, които подтикват хората към исляма и Корана:

• Аятът показва милостта на Аллах, като ни предупреждава чрез историята на предишните народи, за да се поучим и да не повтаряме грешките им.
• Напомня ни, че покаянието е прието, докато човек е жив и преди да дойде наказанието — затова не бива да отлагаме обръщането към Аллах.
• Показва, че вярата и послушанието към пратениците са пътят към спасението, а отричането води до гибел.
• Насърчава ни да се замислим за знаменията в Корана и да оценим предупрежденията, които ни насочват към доброто в този свят и в отвъдния.
• Корана е напътствие и предупреждение за всички хора, за да изберат пътя на спасението още докато имат време.