Сура Сад — Стих 5

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение:

• الْآلِهَةَ (ал-алиха): божествата, идолите, които многобожниците обожествявали и на които се покланяли.
• إِلَٰهًا وَاحِدًا (иляхан уахидан): Единствен Бог, един-единствен, Който няма съдружник.
• عُجَابٌ (уджаб): нещо изключително странно и удивително, което предизвиква силна изненада.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах предава думите на неверниците, които се учудили и възнегодували срещу призива на Пратеника (с.а.с.). Те казали помежду си с изненада и отхвърляне: „Нима този човек превръща всичките божества в един-единствен Бог? Нима оставя многобройните ни идоли и ни призовава да се покланяме само на Един? Това, което той твърди и към което ни призовава, е наистина нещо крайно странно и необичайно!“

Те се учудили, защото били свикнали да се покланят на множество идоли и им се сторило чудно да приемат, че само Един Бог заслужава поклонение. Учудването им обаче не било породено от истински разум или доказателство, а от упорство и привързаност към наследените от предците им заблуди. Истината е, че Единственият Бог, Създателят на всичко, е Този, Който единствен заслужава да бъде обожествяван и на Когото всичко се покорява.

1. Поуки, които ни карат да обикнем Исляма и Корана:

• Коранът предава дори думите на противниците на истината, за да разкрие тяхната заблуда и да ни покаже колко нелогично е да се отхвърля Единственият Бог.
• Призивът към вяра в Единния Бог (таухид) е в основата на всички пророчески послания и е най-голямото благо за човека, защото го освобождава от поклонение на сътворените неща.
• Учудването на неверниците показва колко силно може да бъде влиянието на традицията и средата върху човека, и ни учи да търсим истината с разум и искреност, а не да следваме сляпо онова, което сме наследили.
• Аятът ни напомня, че колкото и странен да изглежда призивът към истината за някои хора, той остава чист и ясен: няма друг бог освен Аллах, и в това се крие спасението и спокойствието на сърцето.