Сура Ан-Ниса — Стих 171

1. Обяснение на думите в аята:

• يَا أَهْلَ الْكِتَابِ (О, хора на Писанието): обръщение към юдеите и християните, на които е било дадено Писанието.
• لَا تَغْلُوا (не престъпвайте границите): не прекалявайте и не надхвърляйте умереността.
• فِي دِينِكُمْ (във вашата религия): във вярата и убежденията ви.
• الْمَسِيحُ (ал-Масих): титла на Иса (Иисус), означаваща „помазаният“.
• كَلِمَتُهُ (Негово слово): Иса е сътворен чрез словото „Бъди“ (كُنْ), без баща.
• أَلْقَاهَا إِلَىٰ مَرْيَمَ (което Той прати към Мариам): Той изпрати това слово чрез ангел Джибрил към Мариам.
• وَرُوحٌ مِّنْهُ (и дух от Него): Иса е наречен „дух“, защото е носител на дух и тяло, а приписването към Аллах е за почит и чест.
• وَلَا تَقُولُوا ثَلَاثَةٌ (и не казвайте „три“): не твърдете, че божествата са три.
• انتَهُوا (престанете): откажете се от това твърдение.
• سُبْحَانَهُ (пречист е Той): Аллах е далеч и пречист от всякакви несъвършенства.
• وَكِيلًا (Настойник, Покровител): Той е Онзи, Който се грижи за всичко и управлява делата.

1. Тълкувание на аята:

Аллах се обръща към хората на Писанието — юдеите и християните — с предупреждение да не прекаляват в религията си и да не надхвърлят границите на истината. Те са призовани да не казват за Аллах нищо друго освен истината, да не Му приписват съпруга или син, и да Го описват единствено с това, което подобава на Неговото величие.

След това Аллах разяснява истинската същност на Иса (Иисус), синът на Мариам: той е само пратеник на Аллах, изпратен с истината, сътворен чрез словото „Бъди“ — същото слово, което Аллах изпрати чрез ангел Джибрил към Мариам. Той е „дух от Него“ — израз, който го отличава с чест и достойнство, но не означава, че той е част от Аллах или че е божество.

Затова Аллах заповядва да се вярва в Аллах и във всички Негови пратеници, без да се прави разлика между тях, и да не се казва, че божествата са три. Това твърдение е погрешно и вредно, и ако хората се откажат от него, това ще бъде по-добро за тях в този свят и в отвъдния. Аллах е единственото истинско божество — Той е Един по Своята същност, без никакво множество или разделение. Пречист е Той от това да има син, както твърдят християните.

На Него принадлежи всичко на небесата и всичко на земята — като владение и творение. Нищо от това не Му е подобно, та да бъде взето за син. Аллах е достатъчен като Настойник и Покровител на Своето творение; Той се грижи за всичко и управлява всички дела, и е напълно независим от нуждата да има син или съпруга.

1. Поуки от аята, които ни карат да обикнем Исляма и Корана:

• Аятът показва колко ясно и категорично Ислямът утвърждава единобожието (таухид) и пази вярата от прекаляване и изопачаване.
• Той ни учи на умереност и истинност в религията — да не престъпваме границите и да говорим за Аллах само истината.
• В него се разкрива почитта към Иса (Иисус) като благороден пратеник на Аллах, което е част от вярата на мюсюлманина — ние го обичаме и уважаваме, но не го обожествяваме.
• Аятът призовава към вяра във всички пророци без разлика, което е израз на всеобхватността и толерантността на Исляма.
• Той ни напомня, че Аллах е Един, Всемогъщ и Самодостатъчен, и че всичко на небесата и земята е Негово владение — това изпълва сърцето с увереност и упование в Него.
• Накрая, аятът завършва с това, че Аллах е достатъчен като Настойник — утеха за вярващия, че Той се грижи за него и че всичко е в Неговите ръце.