Сура Аз-Зухруф — Стих 49

1. Обяснение на думите в аята:

• السَّاحِرُ (ас-сахир): В арабския език тази дума означава „магьосник“, но в контекста на този аят тя се използва в значение на „знаещ, учен човек“ или „човек с голямо знание“. По времето на фараона това било почетна титла, с която се обръщали към хора с изключителни познания и способности, а не непременно обидна дума.
• بِمَا عَهِدَ عِندَكَ (би-ма̄ ‘ахида ‘индака): „с това, което ти е обещано“ или „с онова, с което разполагаш при твоя Господ“ — тоест с обещанието и привилегията, които Аллах ти е дал, че ще бъдеш отзован, когато се обръщаш към Него с молба.
• إِنَّنَا لَمُهْتَدُونَ (иннана̄ ла-мухтадӯн): „ние непременно ще бъдем напътени“ — тоест ще повярваме и ще приемем истината, ако бедствието бъде отстранено от нас.

1. Тълкувание на аята:

Когато Аллах изпратил върху фараона и неговия народ различни наказания и бедствия, те се обърнали към пророк Муса (мир нему) с думите: „О, ти, знаещият човек, помоли се на твоя Господ заради обещанието, което ти е дал, и заради онова, с което те е дарил, за да ни отстрани това наказание. Ако Той го отстрани от нас, ние непременно ще повярваме в това, което си донесъл, и ще тръгнем по правия път.“

Тези думи разкриват няколко важни неща. Първо, те признавали, че Муса (мир нему) е човек, чиито молби се приемат от Аллах, и че той има специално положение пред своя Господ. Второ, те дали обещание, че ще приемат вярата, ако бедствието бъде премахнато. Обаче това обещание било поставено под условие и не произтичало от искрено убеждение, а от желание да се отърват от страданието. Затова, когато Аллах отстранил наказанието, те отново се върнали към своето неверие и упорство.

Аятът показва и поведението на онези, които в момент на трудност търсят помощ чрез вярващите, но щом облекчението дойде, забравят обещанията си. Това е поука за всички хора — да бъдат искрени в обещанията си към Аллах и да не използват вярата само като средство за избавление от беди.

1. Поуки от аята, които ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че Аллах е Този, Който отстранява бедствията и приема молбите на Своите искрени раби. Това насърчава вярващия да се обръща към Него с надежда и смирение.
• Показва ни, че истинската вяра не е просто обещание в момент на нужда, а постоянство и искреност във всички обстоятелства. Ислямът цени правдивостта и верността към обещанията.
• Напомня ни за търпението и постоянството на пророците, които продължавали да призовават към истината, въпреки упорството и лицемерието на хората.
• Коранот разкрива историята на предишните народи не само като разказ, но и като поука за нас — да не повтаряме грешките на онези, които търсели помощ само в беда, а после забравяли своя Господ.
• Аятът ни показва, че ислямът е религия на яснотата и истината — той не принуждава никого, а призовава към искрено размисъл и доброволно приемане на вярата.