Сура Аз-Зухруф — Стих 50

1. Обяснение на думите в аята:

• فَلَمَّا — „И когато“, „след като“.
• كَشَفْنَا — „отмахнахме“, „свалихме“, „премахнахме“.
• عَنْهُمُ — „от тях“.
• الْعَذَابَ — „наказанието“, „мъчението“.
• إِذَا — изненадващо, изведнъж.
• هُمْ — „те“.
• يَنكُثُونَ — „нарушават обещание“, „погазват договор“, „връщат се към нарушаване на думата си“.

1. Тълкуване на аята:

Когато Муса (мир нему) се помоли на Аллах да отстрани наказанието от народа на Фараона, Аллах прие молбата му и го премахна. Но щом мъчението беше вдигнато, те веднага нарушиха обещанието си и погълнаха дадената дума. Те не удържаха на клетвата си, че ще повярват, ако наказанието бъде отстранено, а се върнаха към предишното си упорство в неверието и заблудата. Така те показаха, че обещанията им не са искрени, а са само средство да се отърват от бедствието, и че сърцата им остават твърди и неподатливи на истината.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че лицемерното обещание и нарушаването на дадената дума са от чертите на онези, които отхвърлят истината, докато вярващият е верен на думата си и на своя завет с Аллах.
• Той ни показва колко милостив е Аллах — Той отстранява бедствията дори от онези, които не заслужават, но това не бива да ни прави безгрижни или да ни тласка към непокорство.
• Аятът ни напомня, че истинската вяра не е само думи в момент на трудност, а постоянство и вярност към Аллах и в радост, и в изпитание.
• В него има предупреждение за всеки, който дава обещания и после ги нарушава, защото Аллах вижда всичко и никой не може да Го измами.
• И най-важното: Коранът разкрива състоянието на човешките сърца и ни води към искреност, благодарност и твърда вяра — път, който носи спокойствие и чест и в този свят, и в отвъдния.