Сура Аль-Маида — Стих 39

1. Обяснение на думите в аята:

• „تَابَ“ (та̄ба) – върна се, разкая се, отвърна се от греха.
• „ظُلْمِهِ“ (зулмихи) – неговата несправедливост, неговото престъпление; тук се има предвид кражбата.
• „أَصْلَحَ“ (аслаха) – поправи, оправи; подобри делата си и поведението си.
• „يَتُوبُ عَلَيْهِ“ (ятӯбу ‘алайхи) – Той приема покаянието му, обръща се към него с прошка.
• „غَفُورٌ“ (гафӯр) – Много прощаващ, Този, Който многократно опрощава.
• „رَحِيمٌ“ (рахӣм) – Милосърден, Този, Чиято милост е безкрайна.

1. Тълкуване на аята:

Всеки, който е извършил кражба – а това е тежко посегателство срещу чуждото имущество – и след това се разкае искрено, като се отвърне от това деяние и поправи делата си, като върне откраднатото или поправи причинената вреда, и започне да върши добрини, нека знае, че Аллах приема покаянието му. Аллах по Своята щедрост и милост се обръща към него с прошка и не го наказва в отвъдния живот заради този грях, ако покаянието е искрено. Наистина Аллах е Много прощаващ към онези от Своите раби, които се разкайват, и е Милосърден към тях. Важно е обаче да се знае, че покаянието не отменя наложеното наказание (хад), ако случаят е стигнал до съдията – тоест ако крадецът бъде изправен пред властите и вината му се докаже, наказанието се изпълнява, дори ако той се разкае. Покаянието обаче го спасява от наказанието в отвъдния живот и е причина за прошка от Аллах.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Ислямът не оставя човека в безнадеждност, а му отваря вратата на покаянието, колкото и тежък да е грехът му.
• Милостта на Аллах е безгранична – Той приема разкаялия се и му прощава, стига покаянието да е искрено и последвано от поправяне на делата.
• Религията ни учи не само на прошка, но и на отговорност и справедливост – покаянието не отменя правата на хората и наложените от обществото наказания.
• Този аят ни показва колко красив е ислямът: той съчетава милосърдие с мъдрост и ред, като дава надежда на всеки грешник да се поправи и да започне наново.
• Коранът не е просто книга на забрани, а книга на напътствие и надежда – всеки, който се обърне към Аллах с искрено сърце, ще намери прошка и милост.