Сура Аль-Маида — Стих 42

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• سَمَّاعُونَ لِلْكَذِبِ (самма‘уна лил-казиб): „слушащи лъжата“ – тоест те са свикнали да слушат и приемат лъжливи думи, лъжесвидетелства и измислици.
• أَكَّالُونَ لِلسُّحْتِ (аккалуна лис-сухт): „ядещите забраненото“ – „сухт“ означава забранено, незаконно придобито имущество, като лихва, подкуп и подобни; наречено е така, защото поглъща благословията и носи позор на онзи, който го придобива.
• فَاحْكُم بَيْنَهُمْ أَوْ أَعْرِضْ عَنْهُمْ (фахкум байна-хум ау а‘рид ‘ан-хум): „съди между тях или се отвърни от тях“ – тук е даден избор на Пророка, салляллаху алейхи уа саллям, дали да отсъди между тях, или да не се заема с това.
• بِالْقِسْطِ (бил-кист): „със справедливост“ – тоест с безпристрастна истина и равнопоставеност.
• الْمُقْسِطِينَ (ал-мукситин): „справедливите“ – онези, които съдят справедливо и не се отклоняват от истината.

1. Тълкуване на аята:

Този аят описва една група от хора, които са привикнали да слушат лъжа и да приемат лъжливи свидетелства, както и да ядат забранено имущество – като лихва и подкупи. Те са хора, чиито сърца са се втвърдили и чиито дела са се покварили. След това Аллах се обръща към Своя Пророк, салляллаху алейхи уа саллям, и му дава право на избор: ако те дойдат при него да ги съди, той може да отсъди между тях, а може и да се отвърне и да не се заема с тяхното дело. Ако реши да не съди между тях, това по никакъв начин няма да му навреди, защото Аллах го пази и те не могат да му сторят никакво зло. А ако реши да отсъди между тях, то трябва да съди справедливо, без да се влияе от тяхната враждебност или от тяхната несправедливост. Аллах обича справедливите, които съдят с истина и безпристрастност, дори когато страните по делото са техни врагове или хора, които не изповядват тяхната вяра. Така аятът учи, че справедливостта е основен принцип, който не бива да бъде изоставян заради чувства, вражда или лични интереси.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Аятът показва, че ислямът държи изключително високо на справедливостта, дори когато се отнася до хора, които не са мюсюлмани или които са враждебно настроени. Това е знак за моралното превъзходство на ислямското учение.
• Той предупреждава срещу лъжата, лъжесвидетелстването и забраненото имущество, като посочва, че тези пороци покваряват човека и обществото.
• Дава на вярващия увереност, че който се уповава на Аллах и следва истината, няма да бъде наранен от враговете си, дори когато те са многобройни или силни.
• Насърчава всеки човек да търси справедливост и безпристрастност в делата си, защото Аллах обича справедливите и обещава награда за тях.
• Показва гъвкавостта и мъдростта на ислямското право, което оставя на съдията избор в зависимост от обстоятелствата, без да накърнява принципите на истината и правосъдието.
• Привлича сърцата към Корана, защото той не е просто книга на закони, а ръководство, което изгражда честно, справедливо и богобоязливо общество.