Сура Ат-Тур — Стих 34

1. Обяснение на думите в аята:

• فَلْيَأْتُوا: „нека донесат“, „нека представят“ – заповед, която всъщност е предизвикателство.
• بِحَدِيثٍ: „с реч“, „с изказване“, „с текст“ – тук означава слово или писано слово.
• مِّثْلِهِ: „подобно на него“ – подобно на Корана по красноречие, мъдрост, напътствие и стил.
• إِن كَانُوا صَادِقِينَ: „ако са правдиви“ – ако наистина вярват в твърдението си, че Мухаммад (мир нему) сам е измислил Корана.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах се обръща към онези, които отричат Корана и твърдят, че той е измислен от Пророка, с едно ясно и силно предизвикателство. Той им казва: ако твърдението ви е истина и ако наистина смятате, че този Коран е дело на човек, тогава донесете и вие една реч като него – дори и да е измислена, съчинена и съставена от вас самите. Тоест, не е нужно да бъде истинско откровение; достатъчно е да прилича на Корана по своята красота, по своята мъдрост, по своето въздействие и по своя език. Ако можете да направите дори това, значи твърдението ви има основание. Но ако не можете – а вие със сигурност не можете – тогава това е доказателство, че Коранът не е човешко дело, а е низпослан от Аллах, Създателя на всичко.

Този аят е част от поредица аятове, в които Аллах предизвиква отричащите да донесат нещо подобно на Корана – било то цялата книга, десет сури или дори една сура. И във всеки случай предизвикателството остава неизпълнено. Това е живо доказателство за божествения произход на Корана и за истинността на пророчеството на Мухаммад (мир нему). Ако хората бяха способни да създадат нещо подобно, те щяха да го направят, за да опровергаят Пророка и да спрат разпространението на исляма. Но те не успяха и не ще успеят, защото Коранът е слово на Аллах, а не слово на човек.

1. Поуки, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

• Коранът е чудо, което стои над всички човешки способности. Никой – нито поет, нито оратор, нито мъдрец – не е успял да създаде нещо подобно на него. Това ни изпълва с възхищение и ни кара да се гордеем с тази велика книга.
• Предизвикателството в аята не е само за отричащите по времето на Пророка, а е отправено към всички хора по всяко време. И фактът, че никой не е приел предизвикателството успешно, е доказателство, че Коранът е истина.
• Когато четем Корана и се замислим над неговите думи, ние виждаме неговата красота, дълбочина и мъдрост. Това ни помага да го обикнем още повече и да го четем с разбиране и смирение.
• Аятът ни учи, че истината е ясна и силна. Онези, които отричат, нямат доказателство, а само твърдения. Ние, вярващите, имаме доказателството – Коранът, който е жив и вечен.
• Нека този аят ни насърчи да се задълбочаваме в учението на Корана, да го предаваме на другите с мъдрост и доброта, и да благодарим на Аллах, че ни е дарил с това велико напътствие.