Сура Ат-Тур — Стих 33

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• أَمْ (ам) – частица, която тук означава „или“ и въвежда въпрос с оттенък на порицание и опровержение.
• يَقُولُونَ (якулун) – „казват“; глагол в сегашно време, множествено число, трето лице.
• تَقَوَّلَهُ (такаууаляху) – „да го е измислил, да си го е присвоил с лъжа“; означава да си припишеш слово, което не е твое, и да го представиш като чуждо.
• بَلْ (бал) – „не, а напротив“; частица, която отменя предишното твърдение и въвежда истинската причина.
• لَا يُؤْمِنُونَ (ля ю'минун) – „те не вярват“; отричане на вярата, което тук е вкоренено в гордост и упорство.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах съобщава за упоритостта на неверниците и за тяхното неоснователно обвинение срещу Пророка, че уж сам е съчинил Корана и го е приписал на Аллах. Това е тяхното твърдение, но то не е нищо друго освен израз на тяхната липса на вяра и на тяхната надменност. Те не отхвърлят Корана, защото наистина вярват, че той е измислен, а защото са се възгордели и не искат да се покорят на истината. Ако бяха искрени в търсенето на истината, щяха да признаят, че Коранът е от Аллах, и нямаше да говорят такива думи. Така аятът разкрива, че коренът на тяхното отричане не е разумно съмнение, а гордост и упорство, които им пречат да приемат вярата.

1. Поуки, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

• Коранът е истинско слово от Аллах, а не човешко съчинение; неговата мъдрост и красота са доказателство за божествения му произход.
• Упоритостта и гордостта са пречка за вярата; който търси истината с искрено сърце, ще я намери.
• Ислямът ни учи да не съдим прибързано и да не отхвърляме истината само защото противоречи на нашите желания или на гордостта ни.
• Коранът е милост и напътствие за всички, които се обръщат към него с отворено сърце и смирение.