Сура Ат-Тур — Стих 35

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• أَمْ (ам): частица, която тук означава „или“ и въвежда въпрос с цел да се докаже нещо и да се опровергае погрешното убеждение.
• خُلِقُوا (хулику): „били са сътворени“ – глагол в страдателен залог, който означава, че някой друг ги е създал.
• مِنْ غَيْرِ شَيْءٍ (мин гайри шай’): „от нищо“ или „без [съществуването на] нещо“ – тоест без създател, без причина, без нищо, което да им даде съществувание.
• الْخَالِقُونَ (ал-халикун): „създателите“ – множествено число, означава онези, които създават сами себе си или други неща.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах задава на многобожниците въпрос, който разкрива абсурдността на тяхното положение и ги принуждава да признаят истината. Той казва: нима тези хора са били сътворени без никой да ги е създал? Нима са се появили от само себе си, без Създател, без Творец, който да им даде съществувание? Или пък те самите са своите създатели, сами са сътворили себе си?

И двете възможности са напълно невъзможни и лишени от смисъл. Никое сътворено нещо не може да съществува без създател, който да го е създал. И никое сътворено нещо не може да създаде само себе си, защото преди да съществува, то не е било нищо и не е могло да действа. Така и двете предположения се оборват от самия разум.

След като и двете са невъзможни, остава единствената истина: Аллах, Всемогъщият, е Този, Който ги е създал, Който ги е извел от небитие в битие, Който им е дал живот, разум, слух и зрение. Щом това е така, то само Той заслужава да бъде обожаван и само на Него подобава поклонението. Никой друг не заслужава да бъде съдружаван с Него, защото никой друг не е създал нищо и не може да създаде.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Аятът призовава човека да размисли върху собственото си съществуване и да си зададе въпроса: кой ме е създал? Този прост въпрос води всеки искрен човек към признаването на Създателя.
• Ислямът се обръща към здравия разум и логиката. Той не изисква сляпа вяра, а показва, че вярата в Аллах е единственото разумно обяснение за съществуването на вселената и на самите нас.
• Аятът показва колко безсмислено е да се отрича Създателят. Ако човек честно помисли, ще види, че не може да е създаден от нищо и не може сам да се е създал – следователно има Създател, Който заслужава да бъде познат, благодарен и обожаван.
• Вярата в Аллах не е бреме, а освобождение – тя дава отговор на най-дълбоките въпроси на човешката душа: откъде идвам, защо съществувам и към кого се връщам.
• Коранът говори с ясни и прости думи, които всеки може да разбере, и това показва, че той е книга за всички хора, на всяко място и по всяко време.
• Който признае, че Аллах го е създал, ще пожелае да Го опознае, да Го обикне и да Го следва – и това е пътят към истинското щастие в този свят и в отвъдния.