Сура Ан-Наджм — Стих 57

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— أَزِفَتِ (азифат): приближи се, наближи, стана близо.

— الْآزِفَةُ (ал-азифа): един от имената на Съдния ден (Киямет), означаващо „наближаващото“ или „предстоящото“ — онова събитие, което неизбежно ще се случи и е много близо.

1. Тълкувание на аята:

В този аят Всемогъщият Аллах ни съобщава, че Съдният ден е наближил и времето му е станало близко. Това е великият Ден, в който хората ще бъдат възкресени и ще застанат пред своя Господ за равносметка. Никой не може да го отблъсне или да го предотврати, освен ако Аллах не пожелае друго, и никой не знае точния му час освен Аллах. Той е скрит от всички творения, но въпреки това е сигурен и неизбежен — ще дойде внезапно и никой не може да избяга от него. Затова вярващият трябва да бъде винаги готов за него, като върши добри дела и се пази от грехове.

1. Поуки, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

— Коранът ни напомня за Съдния ден по милостив и ясен начин, за да се подготвим, преди да е станало твърде късно.

— Осъзнаването, че Денят на възкресението е близо, ни подтиква към искрено покаяние и добри дела, което носи спокойствие и цел в живота.

— Ислямът ни учи, че само Аллах знае неведомото, и това ни освобождава от безпокойство и суеверия, като ни насочва да се уповаваме на Него.

— Вярата в Съдния ден прави човека по-справедлив, по-милосърден и по-отговорен, защото знае, че всяко дело ще бъде претеглено.

— Коранът говори с кратки, но дълбоки думи, които докосват сърцето и събуждат съзнанието, което е доказателство за неговата божествена мъдрост и красота.