Сура Ан-Наджм — Стих 56

1. Обяснение на думите в аята:

• هَٰذَا (ха̄за̄) — „този“; в контекста на аята се отнася до пророка Мухаммед, салляллаху алейхи уа саллям.
• نَذِيرٌ (назӣр) — „предупредител“, „онзи, който предупреждава“; т.е. пратеник, който предупреждава хората за наказанието и ги призовава към истината.
• مِّنَ النُّذُرِ (мина-н-нузур) — „от предупредителите“; множествено число на „назӣр“, означава пратениците, които предупреждават.
• الْأُولَىٰ (ал-ӯла̄) — „първите“, „предишните“.

1. Тълкуване на аята:

В този аят Всевишният Аллах ни съобщава, че пророк Мухаммед, салляллаху алейхи уа саллям, е предупредител като предупредителите, които са били изпращани преди него. Той не е нещо ново или необичайно сред пратениците, а е от същия вид като тях — изпратен от Аллах, за да предупреждава хората и да им носи истината, точно както предишните пратеници са били изпращани на своите народи. Посланието му е продължение на същата божествена мисия, която Аллах е поверявал на пророците от самото начало. Така този аят потвърждава истинността на неговото пророчество и утвърждава, че той следва пътя на предишните пратеници, а не е самозванец или новатор.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът показва, че пророк Мухаммед, салляллаху алейхи уа саллям, е истински пратеник от Аллах, продължител на веригата на пророците, което укрепва вярата и доверието в неговото послание.
• Принадлежността му към редицата на предишните пратеници е доказателство за единството на божественото послание и за последователността на Аллаховата мъдрост в напътването на човечеството.
• Осъзнаването, че сме получили предупредител като предишните, ни подтиква да се вслушаме в призива, да приемем истината и да следваме напътствието, което ни води към успех в този свят и в отвъдния.
• Този аят ни кара да ценим Корана като последното и най-пълно божествено ръководство, което потвърждава предишните послания и ни призовава към вяра, доброта и богобоязливост.