Сура Ар-Рахман — Стих 42

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение:

— آَلَاءِ (ала̄’): благодеяния, дарове, блага.

— رَبِّكُمَا (раббикума̄): вашият Господ (обръщение към две групи).

— تُكَذِّبَانِ (туказзиба̄ни): двамата отричате, смятате за лъжа.

1. Тълкувание на аята:

Този аят е повторящ се въпрос, отправен от Аллах към двете създания — хората и джиновете. В него се казва: Кое от благодеянията на вашия Господ отричате и смятате за неистина? Аллах е Този, Който непрестанно дарява Своите раби с безброй блага — видими и невидими, духовни и материални. Той ги призовава да размислят върху тези дарове и да признаят, че никое от тях не идва от друг освен от Него. Въпросът тук не е за да се иска информация, а е порицание и напомняне: как е възможно след всички тези милости да отричате Господа или да не признавате Неговите благодеяния? Аятът е отправен към двата свята — света на хората и света на джиновете — за да ги накара да се замислят и да благодарят, а не да отричат.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

— Този аят ни учи да се вглеждаме в безбройните блага, които Аллах ни е дарил, и да не ги приемаме за даденост.

— Напомня ни, че признаването на благодеянията е път към благодарността, а благодарността увеличава благата.

— Показва ни колко милостив е Аллах: Той не спира да дарява, дори когато хората отричат.

— Подтиква ни да размишляваме върху Корана и да виждаме в него призив към разум и сърце, а не просто думи.

— Учи ни на смирение: колкото и да сме надарени, всичко идва от Аллах и към Него се връщаме.

— Вдъхва любов към исляма, защото ни показва, че религията е признание за доброто и път на благодарност и мир.