Сура Ар-Рахман — Стих 43

1. Обяснение на думите в аята:

— „هَٰذِهِ“ (хазихи): това, ето това — показателно местоимение за близост, използвано тук за унижение и укор.

— „جَهَنَّمُ“ (джаханнам): Адът, Огънят — мястото на наказанието в отвъдния живот.

— „يُكَذِّبُ“ (юказзибу): отрича, смята за лъжа, не вярва.

— „الْمُجْرِمُونَ“ (ал-муджримун): престъпниците, грешниците — онези, които вършат големи грехове и неверие.

1. Тълкувание на аята:

На Съдния ден на престъпниците, които в земния живот отричаха Ада и го смятаха за измислица, ще бъде казано с укор и унижение: „Ето това е Адът, който вие отричахте!“ Сега той е пред очите им — те го виждат със собствените си очи и вече не могат да го отрекат, нито да го оспорят. Там те ще бъдат подлагани на мъчения: ту ще бъдат изгаряни в огъня, ту ще им се дава да пият вряща вода, която е достигнала крайна степен на горещина и разкъсва вътрешностите им. Така тяхното отричане в земния живот се превръща в горчива реалност, която те не могат да избегнат.

1. Поуки, които ни приближават към Исляма и Корана:

— Този аят ни напомня, че истината за отвъдния живот е сигурна и неизбежна, колкото и да я отричат хората. Това ни насърчава да се замислим и да потърсим правия път още в този живот.

— Милостта на Аллах се проявява и в предупреждението: Той ни известява за наказанието, за да се покаем и да се върнем към Него, преди да е станало твърде късно.

— Коранът говори ясно и правдиво за съдбата на онези, които отричат, и за съдбата на вярващите — това е призив към размисъл и към избор на пътя на вярата и добрите дела.

— Вярата в отвъдния живот дава на човека цел и смисъл, пази го от зло и го подтиква към добро, защото знае, че всяко дело ще бъде видяно и въздадено.