Сура Аль-Анам — Стих 123

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• „أَكَابِرَ“ (акабира) – множествено число от „أَكْبَر“ (акбар), означава „най-големите“, „първенците“, „старейшините“, онези, които заемат високо положение и имат влияние сред хората.
• „مُجْرِمِيهَا“ (муджримиха) – „престъпниците ѝ“, онези, които вършат грехове и злини, множествено число от „مُجْرِم“ (муджрим), а местоимението „ها“ се отнася до селището.
• „لِيَمْكُرُوا“ (лиямкуру) – „за да кроят интриги“, „за да плетат козни“; „مَكْر“ (макр) означава скрито, коварно планиране на зло.
• „وَمَا يَشْعُرُونَ“ (уа ма яш‘урун) – „и не усещат“, „и не осъзнават“, от глагола „شَعَرَ“ (ша‘ара) – да усети, да възприеме, да осъзнае.

1. Тълкувание на аята:

По същия начин, както стана в Мека, където първенците на неверниците се опълчиха срещу истината и възпираха хората от пътя на Аллах, ние установихме и във всяко селище големците сред неговите престъпници да бъдат онези, които се изправят срещу призива на истината. Те кроят коварни планове в своето селище – възпират хората от вярата, обвиняват пророците в лъжа и магьосничество, призовават към пътя на шейтана и воюват срещу пратениците и онези, които им вярват. Но истината е, че тяхното коварство и интриги се обръщат срещу самите тях – вредата и наказанието за техните злини падат върху им. Те обаче не усещат това, защото са обхванати от невежество и следват собствените си страсти, без да разбират, че сами копаят своята гибел.

1. Поуки, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

• Аятът ни показва, че противопоставянето на истината не е нещо ново – то е съществувало във всяка епоха и във всяко селище, но винаги е било дело на онези, които са се водили от своето високомерие и власт. Това ни утешава, че когато срещнем съпротива по пътя на вярата, ние не сме сами и не сме първите.
• Коварството на злите хора в крайна сметка се обръща срещу самите тях. Това е божествен закон, който ни дава сигурност и спокойствие, че справедливостта на Аллах ще възтържествува, дори когато изглежда, че нечестивите печелят.
• Аятът ни учи да не се заблуждаваме по външния блясък и властта на големците, ако те вършат зло. Истинската стойност е във вярата и праведността, а не в положението и влиянието.
• Милосърдието на Аллах се проявява и в това, че Той ни разкрива тези истини, за да не се подведем по пътя на заблудените и да останем твърди в истината. Колко прекрасен е Коранът, който ни напътства и ни предпазва от илюзиите на този свят!