Сура Аль-Анам — Стих 164

1. Обяснение на думите в аята:

• „أَبْغِي“ (абгӣ) – търся, желая, избирам.
• „رَبًّا“ (раббан) – Господ, Създател, Властелин, Онзи, Който управлява и поддържа всичко.
• „تَكْسِبُ“ (таксибу) – придобива, извършва, печели (тук във смисъл на извършване на дела).
• „وِزْرَ“ (визр) – товар, бреме, грях, отговорност.
• „وَازِرَةٌ“ (вāзира) – носеща товар, т.е. носеща отговорност (душа).
• „مَرْجِعُكُمْ“ (марджи‘укум) – вашето завръщане, връщане при Него.
• „فَيُنَبِّئُكُم“ (файунабби’укум) – и Той ще ви осведоми, ще ви извести.
• „تَخْتَلِفُونَ“ (тахталифӯн) – различавате се, спорите, имате разногласия.

1. Тълкуване на аята:

В този аят Всевишният Аллах наставлява Своя Пратеник (с.а.с.) да отправи въпрос към многобожниците, които го призовавали да се върне към тяхната вяра и да остави истинската религия. Пророкът трябва да им каже: Нима да търся друг господ освен Аллах? Нима да приема друг властелин, който да управлява делата ми, след като Аллах е Господът на всичко съществуващо – Той е Създателят, Притежателят и Управителят на всяко нещо? Всичко извън Него е сътворено и подчинено, то не може да бъде господ и не заслужава да бъде обожествявано. След това Аллах разяснява принципа на личната отговорност: всяка душа носи последствията само за своите собствени дела. Никой не се натоварва с греховете на друг. Ако човек извърши грях, тежестта му пада единствено върху него самия. Носещата отговорност душа не може да понесе товара на друга душа. Някои от неверниците твърдели, че ще понесат греховете на другите, ако те ги последват, но този аят опровергава подобни твърдения. След това всички хора ще се завърнат при своя Господ в Деня на възкресението и Той ще им съобщи истината за онова, по което са се различавали в земния живот – относно вярата, поклонението и Божиите заповеди. Тогава ще се разграничи истината от лъжата и всеки ще получи справедливо въздаяние.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Този аят утвърждава чистия монотеизъм (таухид) – че само Аллах е Господ на всичко и само Той заслужава да бъде обожествяван. Това освобождава човека от робството пред сътворените неща и го издига към служение на Единствения Създател.
• Той установява принципа на личната отговорност, който е израз на Божията справедливост. Никой няма да бъде наказан заради греховете на друг, нито ще се спаси чрез делата на друг. Това насърчава всеки човек да поеме отговорност за собствения си избор и да се стреми към добро.
• Аятът ни уверява, че всички ще се завърнем при Аллах и Той ще ни извести истината за това, по което сме се различавали. Това ни дава надежда, че справедливостта ще възтържествува и че истината няма да остане скрита.
• В него се съдържа призив към размисъл и към следване на истинската религия, която освобождава ума и сърцето от заблуди и суеверия.
• Коранът представя ясна и логична картина на връзката между човека и неговия Създател – връзка, основана на знание, вяра и отговорност, което прави исляма религия на разума и справедливостта.