Сура Аль-Анам — Стих 163

1. Обяснение на думите в аята:

• لَا شَرِيكَ لَهُ (Няма Той съдружник) — няма никой, който да споделя с Него божествеността, господството, имената или качествата Му.
• أُمِرْتُ (заповядано ми беше) — на мен, Пророка, ми беше наредено от Аллах.
• أَوَّلُ الْمُسْلِمِينَ (първият от мюсюлманите) — първият, който се подчинява и се отдава изцяло на Аллах от тази общност.

1. Тълкувание на аята:

Аллах е Единствен, без никакъв съдружник — нито в божествеността Си, нито в господството Си, нито в Своите имена и качества. Няма друго истинско божество, на което да се покланяме, освен Него. Именно с това чистосърдечно единобожие, освободено от всякакво съдружаване, ме повели моят Господ. И аз съм първият, който се подчинява и се отдава напълно на Аллах от тази общност — защото всеки пророк приема исляма (пълната отдаденост на Аллах) преди своята общност.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че истинската вяра започва с признаването на Аллах като Единствен и неповторим — без съдружници в Неговата същност, качества и правото Му да бъде обожаван.
• Пророкът Мохаммед (с.а.с.) е първият, който се подчинява на тази заповед от своята общност, което показва неговата пълна отдаденост и смирение пред Аллах — пример за всеки вярващ.
• Ислямът означава пълно отдаване и подчинение на Аллах, а не просто устно признание. Всеки пророк е бил мюсюлманин — т.е. отдаден на Аллах — преди своя народ.
• Чистото единобожие (таухид) е основата на вярата и пътят, по който всеки вярващ трябва да върви с искреност и убеденост.
• Този аят ни кани да последваме примера на Пророка — да бъдем първи в доброто, в подчинението и в искрената вяра, и така да намерим истински мир и цел в живота.