Сура Аль-Анам — Стих 50

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• خَزَائِنُ اللَّهِ (хаза̄'ину-Лла̄х): съкровищниците на Аллах – означава Неговите безкрайни запаси от препитание, милост и способност да разпорежда всичко.
• الْغَيْب (ал-гайб): неведомото, скритото – това, което е извън знанието на хората и е известно само на Аллах, освен ако Той не го разкрие на Своите пратеници чрез откровение.
• مَلَك (малак): ангел – същество от светлина, което не се подчинява на човешките ограничения и не притежава човешки нужди.
• مَا يُوحَىٰ إِلَيَّ (ма̄ ю̄ха̄ илайя): това, което ми се разкрива – Божественото откровение, което Пратеникът (с.а.с.) получава от Аллах.
• الْأَعْمَىٰ (ал-а'ма̄): слепият – в контекста на аята символизира неверника, чието сърце е сляпо за истината.
• الْبَصِير (ал-бас̣ӣр): зрящият – символизира вярващия, който вижда истината и я приема.

1. Тълкувание на аята:

В този аят Аллах се обръща към Своя Пратеник Мохамед (с.а.с.) с наставление да заяви ясно на многобожниците, които искат от него чудеса и знамения по свое усмотрение, че той не притежава нищо от това, което те си въобразяват. Той не казва: „При мен са съкровищниците на Аллах“, тоест не твърди, че разполага с безкрайните Божии дарове и препитание, за да ги раздава както пожелае. Не казва също: „Аз знам неведомото“, защото знанието за скритото принадлежи единствено на Аллах, освен това, което Той му е разкрил чрез откровението. И не казва: „Аз съм ангел“, защото е човек като тях, изпратен като пратеник, който не притежава ангелска природа или свръхчовешки способности.

Той е просто пратеник от Аллах, който следва единствено това, което му се разкрива, и не претендира за нищо извън това. След това Аллах го наставлява да им зададе въпрос, който разкрива абсурдността на тяхното положение: Нима са равни слепият и зрящият? Нима са равни онзи, който е сляп за истината и не вижда знаменията на Аллах, и онзи, който вижда истината, приема я и вярва в нея? Не са равни – те са напълно различни. Затова Аллах ги призовава да размишляват и да разсъждават, така че да прозрат истината и да повярват.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Аятът показва честността и смирението на Пратеника (с.а.с.), който не претендира за нищо, което не му принадлежи, а предава само това, което Аллах му е разкрил. Това е пример за правдивост и искреност, които всеки човек трябва да цени.
• Ислямът не изисква от хората да вярват в нещо неразумно или невъзможно, а ги призовава да размишляват и да използват разума си, за да различат истината от заблудата.
• Аятът ни учи, че знанието за неведомото е само при Аллах и че никой човек, колкото и високо да е неговото положение, не може да го притежава. Това освобождава човека от суеверия и от преклонение пред създания, които не могат да му помогнат.
• Разликата между вярващия и неверника е като разликата между зрящия и слепия – вярващият вижда истината и се насочва към светлината, докато неверникът остава в тъмнина. Това ни подтиква да търсим истината и да не оставаме в невежество.
• Призивът „Не размишлявате ли?“ е покана за всеки човек да се замисли за знаменията на Аллах във вселената и в самия себе си, което го води към вяра и спокойствие на сърцето.