Сура Аль-Араф — Стих 129

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• أُوذِينَا (узина): „бяхме измъчвани, тормозени“ – изпитахме страдание и потисничество.
• عَسَى (аса): „може би, възможно е“ – изразява надежда и очакване за нещо добро от Аллах.
• يَسْتَخْلِفَكُمْ (ястахлифкум): „да ви направи наместници, да ви даде власт и да ви установи на мястото на другиго“.
• فَيَنظُرَ (фaянзура): „за да види, за да наблюдава“ – тук означава, че Аллах ще изпита делата им и ще ги възнагради според тях.

1. Тълкувание на аята:

Народът на Муса (мир нему) – синовете на Исраил – се обърнали към своя пророк с оплакване: „Бяхме измъчвани и преди да дойдеш при нас, и след като дойде.“ Преди идването на Муса фараонът и хората му убивали новородените им момчета и оставяли живи жените им, а след като Муса дойде с посланието, гнетът не само не намалял, а дори се засилил и убиването на децата било подновено. Така те изразили своята болка и умора от дългото страдание.

Муса (мир нему) им отговорил с думи, които съчетават утеха, надежда и напътствие: „Може би вашият Господ ще погуби вашия враг – фараона и неговия народ – и ще ви направи наместници на земята след тяхното унищожение.“ Тоест Аллах ще ви даде власт и ще ви установи в земята на Египет, след като врагът ви бъде погубен. И целта на това е Аллах да види как ще постъпвате след това – дали ще бъдете благодарни и покорни, или ще отричате и ще се отклоните от правия път. В това има и предупреждение, че дарената власт и свобода са изпитание, а не просто награда.

И наистина, Аллах изпълнил това обещание: удавил фараона и неговите войски, и дал на синовете на Исраил власт в земята. Но след това те се отклонили и започнали да се покланят на телец, което показва, че човек трябва постоянно да помни, че всичко – и трудностите, и облекчението – е изпитание от Аллах.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че изпитанията и страданията са част от живота на вярващите, но след всяка трудност идва облекчение и победа от Аллах, ако човек търпи и се уповава на Него.
• Пророкът Муса (мир нему) не отговорил на своя народ с отчаяние, а с надежда и добра вест – това е пример как вярващият трябва да вдъхва надежда и да напътства с мъдрост.
• Аятът показва, че Аллах е всемогъщ и Той единствен дава власт и я отнема, и че Той наблюдава делата на хората, за да ги възнагради справедливо.
• В него има насърчение да бъдем благодарни, когато Аллах ни дари с облекчение и успех, и да не забравяме своя Господ, както направили синовете на Исраил, които след освобождението си се отклонили.
• Коранът разказва тези истории, за да ни поучи и да укрепи сърцата ни, и да ни покаже, че Аллах е близо до Своите раби и чува техните оплаквания и молитви.