Сура Ат-Таквир — Стих 14

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• عَلِمَتْ (’алимат): узна, разбра със сигурност.
• نَفْسٌ (нафсун): душа, човек, всяка отделна личност.
• مَا أَحْضَرَتْ (ма̄ ’ахдарат): това, което е донесла със себе си, това, което е подготвила и представила от своите дела.

1. Тълкувание на аята:

След като изброява великите събития на Съдния ден — сгъването на слънцето и загубата на светлината му, разпиляването на звездите, преместването на планините, изоставянето на бременните камили, събирането на дивите животни, разгарянето на моретата, съединяването на душите по сходство, разпитването на живо погребаната момиченце, разгъването на книгите с делата, премахването на небето, разпалването на Огъня и приближаването на Рая — Аллах казва, че когато всичко това се случи, всяка душа ще узнае със сигурност какво е подготвила и донесла със себе си от добри или лоши дела. Тогава никой няма да се съмнява и никой няма да отрича; всеки ще види пред себе си плодовете на своите постъпки, записани точно и справедливо. Този момент е моментът на пълната истина, когато делата се разкриват и човекът осъзнава истинската стойност на това, което е извършил в земния си живот.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че всеки човек ще види резултата от своите дела, което ни подтиква към искреност и добри постъпки още в този свят.
• Той ни напомня за справедливостта на Аллах — нито едно дело, колкото и малко да е, няма да бъде пропуснато или онеправдано.
• Вярата в Съдния ден дава на човека цел и смисъл, утешава го в трудностите и го пази от зло, защото знае, че всичко се записва.
• Коранът описва този момент с ясни и въздействащи образи, което показва неговата мъдрост и милост — той предупреждава, за да подготви човека, а не за да го унищожи.
• Всеки, който размисли върху този аят, ще пожелае да изпълни живота си с добри дела и да се приближи към своя Господ, търсейки Неговото доволство и Рая.