Сура Ат-Таквир — Стих 23

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• وَلَقَدْ (уа лякад): „И наистина“ — израз, който потвърждава и подчертава казаното след него.
• رَآهُ (ра’аху): „го видя“ — местоимението се отнася до Джибрил (Гавриил), ангелът, който носи откровението.
• بِالْأُفُقِ (бил-уфук): „на хоризонта“ — краят на небето, мястото, където се събират небето и земята.
• الْمُبِينِ (ал-мубин): „ясния, очевидния“ — онзи, който е видим и недвусмислен.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах потвърждава с клетва, че Пророкът Мухаммед (с.а.с.) наистина е видял ангела Джибрил в неговия истински образ, в който Аллах го е сътворил, на ясния хоризонт на небето — в най-високата част на изгрева, от източната страна. Това видение е било действително и сигурно, а не измислица или заблуда. С него се потвърждава истинността на пророчеството и че Мухаммед (с.а.с.) е истински пратеник, който получава откровението от благородния ангел. Този аят идва в контекста на защита на Пророка от обвиненията на неверниците, че е луд или че говори от себе си, като ясно показва, че той е видял с очите си ангела на откровението и че това, което съобщава, е истинското слово на Аллах.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът утвърждава достоверността на пророчеството и че Мухаммед (с.а.с.) е истински пратеник, който е получил откровението по ясен и сигурен начин.
• Той показва високото положение на ангела Джибрил и благородството на неговата мисия като носител на Божието слово.
• Напомня ни, че Коранът е слово на Аллах, а не измислица на човек или внушение на зло — това е сигурно ръководство за всеки, който търси истината.
• Насърчава ни да се доверим на Корана и на пророческото послание, защото те идват от Всезнаещия и Всемъдрия, и ни водят към доброто в този свят и в отвъдния.