Сура Ат-Таквир — Стих 7

1. Обяснение на думите в аята:

• „النُّفُوسُ“ (ан-нуфӯс): душите, човешките същности.
• „زُوِّجَتْ“ (зуввиджат): биват съчетани, свързани в двойки, обединени с онези, които им приличат.

1. Тълкувание на аята:

В Деня на Страшния съд, когато настъпят великите събития, за които говори тази глава, душите ще бъдат събрани и съчетани според своите дела и характер. Праведните ще бъдат обединени с праведните, а нечестивите – с нечестивите. Всеки ще бъде присъединен към онези, които са му подобни по вяра и постъпки. Това е денят, в който всеки ще види ясно какво е приготвил за своята душа – добро или зло, и ще получи въздаяние според това, което е извършил.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Този аят ни напомня, че всички сме отговорни за делата си и че в отвъдния живот няма да бъдем сами, а ще бъдем събрани с онези, на които приличаме.
• Той ни подтиква да избираме добрите спътници и да вършим праведни дела, за да бъдем в компанията на праведните в Рая.
• Напомня ни, че справедливостта на Аллах е съвършена – никой няма да бъде онеправдан, а всеки ще получи точно това, което заслужава.
• Кораничните описания на Съдния ден будят у човека стремеж към покаяние и добри дела, и го насърчават да се обърне към своя Господ с надежда и страхопочитание.