Сура Ат-Тауба — Стих 15

1. Обяснение на думите в аята:

• غَيْظَ: гняв, ярост, възмущение, което изпълва сърцето.
• قُلُوبِهِمْ: сърцата им (на вярващите).
• وَيَتُوبُ اللَّهُ: и Аллах приема покаянието.
• عَلِيمٌ: Всезнаещ.
• حَكِيمٌ: Мъдър.

1. Тълкуване на аята:

Аллах обещава на вярващите, че ще премахне гнева и мъката от сърцата им. Този гняв е бил породен от враждебността и коварството на многобожниците. Когато вярващите се борят по пътя на Аллах и Той им дарува победа, Той изчиства сърцата им от болката и яростта, които са изпитвали заради техните врагове. Така Аллах им дава облекчение и спокойствие.

След това Аллах казва, че приема покаянието на когото пожелае. Това означава, че дори сред онези, които са били врагове, има такива, на които Аллах дава напътствие и те приемат исляма, като например Абу Суфян и други от жителите на Мека в деня на завладяването ѝ. Аллах е Всезнаещ – Той знае кой е искрен в покаянието си и кой не. Той е Мъдър – всичко, което прави, е с мъдрост и цел, и Той не прави нищо напразно.

1. Поуки от аята:

• Аллах се грижи за чувствата на вярващите и премахва тяхната мъка и гняв, когато ги подкрепи с победа.
• Ислямът не е религия на отмъщението, а на милостта – дори враговете могат да получат напътствие и прошка, ако се покаят.
• Аллах е Всезнаещ и Мъдър; Той знае кой заслужава напътствие и всичко, което прави, е с дълбока мъдрост.
• Вярата носи утеха и спокойствие на сърцето, а Аллах е този, който лекува раните на вярващите.
• Покаянието е отворено за всеки, който искрено се обърне към Аллах, независимо от миналото му.