Сура Ат-Тауба — Стих 83

1. Обяснение на думите в аята:

• فَإِن رَّجَعَكَ اللَّهُ – „Ако Аллах те върне“ – обръщение към Пророка, мир нему, след завръщането му от похода.
• طَائِفَةٍ مِّنْهُمْ – „група от тях“ – има се предвид част от лицемерите, които са останали в своето лицемерие.
• فَاسْتَأْذَنُوكَ لِلْخُرُوجِ – „и те поискат разрешение от теб да излязат“ – т.е. да излязат на нов поход заедно с теб.
• الْخَالِفِينَ – „останалите назад“ – онези, които не са излезли на джихад: болните, жените, децата и хората с уважителни извинения.

1. Тълкувание на аята:

Ако Аллах те върне, о, Пророко, от този поход при група от тези лицемери, които са останали в своето лицемерие, и те поискат разрешение да излязат с теб на следващ поход, то кажи им ясно и категорично: никога повече няма да излезете с мен на поход и никога няма да се сражавате заедно с мен срещу враг. Това е наказание за вас и предпазване от вредата, която би могла да произлезе от вашето присъствие в редиците на мюсюлманите. Вие сами пожелахте да останете назад и предпочетохте бездействието още първия път – в похода към Табук, когато бяха разкрити вашите истински намерения. Затова сега останете с онези, които са останали назад – с болните, жените, децата и хората с уважителни извинения, защото не заслужавате честта да участвате в джихад заедно с Пратеника на Аллах, салляллаху алейхи уа саллям.

1. Поуки от аята, които ни приближават към Исляма и Корана:

• Ислямът държи на искреността и честността във вярата. Лицемерието и двуличието са тежък грях, който води до лишаване от добро и от честта да бъдеш в редиците на вярващите.
• Всеки избор има последствия. Онези, които сами избират да останат назад от доброто, не могат после да очакват да бъдат приети в него, сякаш нищо не се е случило.
• Аллах е справедлив и мъдър. Той не наказва никого несправедливо, а дава на всеки според делата му. Наказанието на лицемерите е резултат от собствения им избор.
• Вярата е отговорност и чест. Участието в джихад и в защитата на истината е чест, която Аллах дава на искрените. Всеки, който цени тази чест, трябва да бъде искрен и решителен в доброто.
• Коранът разкрива истинските намерения на хората и предпазва общността от вреда. Това е милост от Аллах към вярващите – да бъдат предупредени за лицемерите и да не бъдат подведени от тях.
• Ислямът насърчава към действие и усърдие в доброто, а не към мързел и бездействие. Всеки, който желае доброто и се стреми към него, ще намери своето място сред искрените.