Сура Йунус — Стих 38

1. Обяснение на думите в аята:

• أَمْ (ам) — „или пък“, „нима“: частица, която тук въвежда въпрос с укор и опровержение.
• يَقُولُونَ (якулюн) — „казват“.
• افْتَرَاهُ (ифтараху) — „той го е измислил“, „го е изфабрикувал“; от глагола „ифтара“ — да измислиш лъжа и да я припишеш на някого.
• قُلْ (кул) — „кажи“ (заповед към Пророка, мир нему).
• فَأْتُوا (фа’ту) — „тогава донесете“, „представете“.
• بِسُورَةٍ مِّثْلِهِ (би суратин мислихи) — „с една сура, подобна на него“; „подобна на него“ означава подобна на Корана по красноречие, напътствие и чудотворност.
• وَادْعُوا (уад‘у) — „и призовете“, „и повикайте за помощ“.
• مَنِ اسْتَطَعْتُم (мани стата‘тум) — „когото можете“, „всеки, когото сте в състояние“.
• مِّن دُونِ اللَّهِ (мин дуни Ллах) — „освен Аллах“, „извън Аллах“; т.е. вашите божества, идоли, помощници, хора и джинове.
• إِن كُنتُمْ صَادِقِينَ (ин кунтум садикин) — „ако говорите истината“, „ако сте правдиви“ в твърдението си.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах съобщава за упоритостта на многобожниците, които твърдят, че Пророкът Мухаммад (с.а.с.) сам е измислил Корана и го е приписал на Аллах. Те го чуват, виждат неговото красноречие и дълбочина, знаят, че той е човек като тях, който не е учил при никого, и въпреки това продължават да го обвиняват в измислица.

Затова Аллах нарежда на Своя Пратеник да им отговори с предизвикателство, което разкрива истината: „Щом твърдите, че той го е измислил, а той е човек като вас, тогава донесете вие самите дори една сура, подобна на Корана — по красноречие, по мъдрост, по напътствие и по чудотворност. И повикайте за помощ всеки, когото можете — вашите идоли, вашите водачи, хора и джинове, всички, на които разчитате освен Аллах. Ако наистина сте искрени в твърдението си, че Коранът е измислен, направете го.“

Това предизвикателство не е случайно. То идва при хора, които са майстори на арабския език, гордеят се със своята поезия и красноречие, и въпреки това не успяват да създадат нищо подобно. Тяхната неспособност — а те са най-способните в езика — е ясно доказателство, че Коранът не е дело на човек, а е низпослан от Аллах, Създателя на всичко.

Аятът не само опровергава клеветата, но и показва милостта на Аллах: Той не оставя съмненията без отговор, а дава ясен, честен и проверим критерий — ако Коранът беше човешко дело, хората щяха да могат да създадат нещо подобно. Но те не могат, и това е доказателство, което всеки безпристрастен търсач на истината може да провери.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Коранът е чудо, което всеки може да провери. Аллах не иска сляпа вяра, а дава ясно доказателство: опитайте се да създадете дори една сура като него. Никой не е успял и никой няма да успее — това е знак за божествения му произход.
• Ислямът уважава разума. Аятът кани хората да мислят, да сравняват, да проверяват. Вярата в исляма не е отказ от логика, а е съгласуване на сърцето и ума.
• Коранът е напътствие за всички хора. Той не е само за арабите или за един народ — неговото красноречие, мъдрост и истини са достъпни и разбираеми за всеки, който искрено търси истината.
• Пророкът Мухаммад (с.а.с.) е бил честен и верен. Ако той беше измислил Корана, щеше да се страхува от такова предизвикателство. Но той го предава точно както му е низпослано, с пълна увереност, защото знае, че е от Аллах.
• Ислямът призовава към истината с доказателства, а не със сила. Този аят показва как Аллах отговаря на клеветите с ясен аргумент и оставя хората да размислят — това е пътят на милостта и мъдростта.
• Всеки, който чете Корана с отворено сърце, ще намери в него светлина и спокойствие. Той е словото на Аллах, което води към доброто в този свят и към успеха в отвъдния живот.