Сура Худ — Стих 88

1. Обяснение на думите в аята:

• بَيِّنَةٍ (баййина): ясно доказателство, ясна светлина и напътствие от Аллах.
• رِزْقًا حَسَنًا (ризкан хасанан): добро, позволено (халял) и благословено препитание.
• أُخَالِفَكُمْ (ухалифакум): да ви противореча, като върша онова, което ви забранявам.
• الْإِصْلَاحَ (ал-ислях): поправяне, подобряване, възстановяване на правия път.
• تَوْفِيقِي (тауфики): моят успех и способност да постигна доброто — това е от Аллах.
• تَوَكَّلْتُ (тауаккалту): уповавам се, осланям се единствено на Аллах.
• أُنِيبُ (униб): обръщам се обратно, връщам се с покаяние и покорство към Аллах.

1. Тълкувание на аята:

Пророк Шуайб (мир нему) се обръща към своя народ с думи на искреност и състрадание. Той им казва: „О, народе мой, кажете ми — ако аз наистина стоя върху ясно доказателство и напътствие от моя Господ, и Той ми е дарил добро и позволено препитание, нима бих могъл да ви подвеждам или да ви забранявам нещо, а сам да го върша?“ Той пояснява, че не желае да ви противоречи, като прави онова, от което ви възпира. Неговото намерение не е да се възползва или да ви наложи нещо, което сам не спазва. Единственото, което иска, е да поправи положението ви според силите и възможностите си — да ви насочи към единобожие и покорство на Аллах. И завършва с признанието, че целият му успех и способност да направи това идват единствено от Аллах. Само на Него се уповава във всичките си дела и само към Него се връща с покаяние и обръщане.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът показва благородния характер на пророците — те не призовават към нещо, което сами не спазват, а са пример за искреност и последователност.
• Напомня ни, че истинското напътствие и ясното доказателство идват от Аллах, и че Той дарява с добро препитание онзи, когото пожелае.
• Учи ни, че призивът към добро трябва да бъде с намерение за поправяне и подобряване, а не за надмощие или лична изгода.
• Показва, че човек не може да постигне успех сам по себе си — всяко добро и всяко напътствие е с помощта и успеха от Аллах.
• Насърчава ни да се уповаваме на Аллах във всички дела и винаги да се връщаме към Него с покаяние — това е пътят на спокойствието и сигурността.
• Аятът ни кани да размислим: ако пророците, които са били на ясно доказателство, са се уповавали на Аллах и са търсили Неговата помощ, то колко повече ние се нуждаем от това.