Сура Йусуф — Стих 101

1. Обяснение на думите в аята:

• „رَبِّ“ (Рабби) – Господи, Владетелю мой.
• „آتَيْتَنِي“ (атайтани) – Ти ми даде.
• „مِنَ الْمُلْكِ“ (мина-л-мулк) – от владението, от царството; частицата „мин“ (от) указва, че става дума за част от властта, а не за цялата.
• „تَأْوِيلِ الْأَحَادِيثِ“ (та’уили-л-ахадис) – тълкуването на сънищата и разясняването на значенията на събитията.
• „فَاطِرَ السَّمَاوَاتِ وَالْأَرْضِ“ (Фатира-с-самауати уа-л-ард) – Създателю на небесата и земята, Онзи, Който ги е сътворил без предходен образец.
• „وَلِيِّي“ (уалийи) – моят Покровител, Онзи, Който се грижи за всички мои дела.
• „تَوَفَّنِي“ (тауаффани) – прибери ме, вземи душата ми при смъртта ми.
• „مُسْلِمًا“ (муслиман) – покорен на Аллах, отдаден Нему с цялото си сърце.
• „وَأَلْحِقْنِي بِالصَّالِحِينَ“ (уа алхикни би-с-салихин) – присъедини ме към праведните.

1. Тълкуване на аята:

Пророк Юсуф (Йосиф), мир нему, след като Аллах му даде високо положение и власт в Египет, и след като го дари със знание за тълкуване на сънищата, се обръща към своя Господ с една смирена и красива молба. Той признава, че всичко, което притежава – и властта, и знанието – е дар от Аллах, а не негово собствено постижение. Той не се гордее с това, а още повече се смирява пред своя Създател.

Обръща се към Аллах с едно от Неговите прекрасни имена – Създателя на небесата и земята, Онзи, Който ги е сътворил от нищо, без никакъв предходен образец. След това заявява, че само Аллах е неговият Покровител и Онзи, Който урежда всичките му дела – както в земния живот, така и в отвъдния. Това е израз на пълно доверие и упование в Аллах.

Накрая Юсуф отправя две благородни молби: първо, да умре като покорен на Аллах мюсюлманин, отдаден Нему с искреност, и второ, да бъде присъединен към праведните – към пророците и благочестивите хора, сред които са и неговите праведни предци. Той иска да бъде със тях във висшите степени на Рая. По този начин Юсуф показва, че най-голямото богатство не е властта или знанието само по себе си, а добрият завършек на живота и близостта до Аллах и праведните.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че истинският вярващ остава смирен, дори когато Аллах му даде власт, богатство или знание. Юсуф, който управляваше Египет, не се възгордя, а се обърна към Аллах с признателност и смирение.
• Напомня ни, че всички благодати идват от Аллах. Колкото повече човек получава, толкова повече трябва да благодари и да се смирява.
• Учи ни да се обръщаме към Аллах с Неговите прекрасни имена и да Го признаваме като Създател и Покровител – Този, Който се грижи за нас във всеки момент от живота ни.
• Най-важната молба на вярващия не трябва да бъде дълъг живот или много имоти, а добър завършек – да умрем като мюсюлмани, искрено отдадени на Аллах.
• Аятът ни насърчава да се стремим към дружбата на праведните – пророците, искрените и благочестивите – и да искаме от Аллах да бъдем с тях в отвъдния живот.
• Той ни показва красотата на Корана: една кратка молба, изпълнена с дълбок смисъл, която обединява признателност, вяра, упование и стремеж към вечното блаженство.