Сура Йусуф — Стих 102

1. Обяснение на думите, които се нуждаят от изясняване в аята:

• ذَٰلِكَ (заляка) – „това“, „онова, което бе споменато“; в контекста се отнася до разказа за Юсуф и братята му.
• أَنبَاءِ الْغَيْبِ (анба’и ал-гайб) – „вести за неведомото“, „съобщения за скритото“; неща, които не са били известни на хората и до които никой не е могъл да достигне сам, освен чрез откровение.
• نُوحِيهِ (нухихи) – „Ние ти го разкриваме чрез откровение“; от глагола „وَحَى“ – да внушиш, да разкриеш скрито знание.
• لَدَيْهِمْ (лядайхим) – „при тях“, „до тях“, „в тяхно присъствие“.
• أَجْمَعُوا أَمْرَهُمْ (аджма‘у амрахум) – „събраха решението си“, „се обединиха в намерението си“, „взеха твърдо решение“.
• يَمْكُرُونَ (ямкурун) – „кроят коварни планове“, „заговорничат“, „прилагат хитрост и измама“.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах казва на Своя Пратеник (с.а.с.), че разказът за Юсуф и братята му, който му е бил разкрит, е от вестите за неведомото. Той не е бил свидетел на събитията, нито е присъствал, когато братята на Юсуф са се събрали и са взели единно решение да го хвърлят в кладенеца, нито е бил с тях, когато са кроили коварни планове срещу него и баща му. Това знание не е дошло от четене на книга, нито от чуто от хора, а единствено чрез откровение от Аллах. В това има ясно доказателство, че Мухаммед (с.а.с.) е истински пророк и че Корана е от Аллах, защото никой не би могъл да разкаже такива подробности от миналото с такава точност, освен ако не му е било разкрито от Всезнаещия.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Коранът съдържа вести за неведомото, които никой човек не е могъл да знае сам – това е доказателство, че той е от Аллах.
• Пророкът Мухаммед (с.а.с.) е получил откровение от своя Господ, което потвърждава истинността на неговата пророческа мисия.
• Разказът за Юсуф ни учи, че Аллах е над всичко и че Неговата мъдрост ръководи събитията, дори когато хората кроят планове.
• Човек, който чете Корана, открива в него знание, което успокоява сърцето и укрепва вярата.
• Ислямът е религия на истината и ясното доказателство, а Коранът е книга, която говори с думите на Създателя – затова всеки, който търси истината, ще намери в него напътствие и светлина.