Сура Аль-Исра — Стих 102

1. Обяснение на думите в аята:

• „عَلِمْتَ“ (аламта): знаеш, убеден си.
• „بَصَائِرَ“ (басаира): доказателства, ясни знаци, които дават прозрение и напътствие.
• „مَثْبُورًا“ (матбуран): погубен, унищожен, прокълнат и победен.

1. Тълкувание на аята:

Муса (мир нему) отговаря на фараона с твърди и ясни думи. Той му казва: ти добре знаеш и си сигурен в сърцето си, че тези знамения и чудеса не са дело на никого другиго освен на Господа на небесата и земята. Той ги е низпослал като прозрение и доказателства, които напътстват хората към истината и потвърждават истинността на пророчеството. Тези знаци са свидетелство за единството на Аллах в Неговата господност и божественост. Въпреки това фараонът отрича и проявява упорство. Затова Муса му казва: аз съм убеден, о, фараоне, че ти си обречен на гибел, проклятие и загуба.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът показва, че истината понякога е ясна и в сърцето на човека, но гордостта и упорството могат да го накарат да я отрече.
• Чудесата и знаменията на Аллах са прозрение и напътствие за хората с разум и отворено сърце.
• Вярата изисква смирение и приемане на истината, а не арогантност и отказ от нея.
• Коранът ни учи, че краят на тираните и онези, които упорстват в отричането, е загуба и гибел.
• Този аят насърчава човека да размишлява върху знаменията на Аллах и да не позволява на гордостта да го отклони от правия път.