Сура Аль-Исра — Стих 61

1. Пояснение на думите в аята:

• „Суджуд“ (سُجُود) – в контекста на този аят означава поклон като знак на уважение и почит, а не поклонение, което е само за Аллах.
• „Иблис“ (إِبْلِيس) – името на джина, който отказал да се поклони на Адам от високомерие.
• „Тийн“ (طِين) – глина, пръст, от която е сътворен Адам.

1. Тълкувание на аята:

Спомени, о, Пророче, когато Аллах каза на ангелите: „Поклонете се на Адам като знак на почит и уважение!“ Всички ангели изпълниха заповедта и се поклониха, с изключение на Иблис. Той отказа и се възгордя, като каза: „Нима да се поклоня на онзи, когото Ти си сътворил от глина? Аз съм сътворен от огън, а той от глина – аз съм по-благороден от него.“ Така Иблис прояви високомерие и неподчинение към заповедта на Аллах, като се оправда с материала, от който е сътворен, вместо да се покори на Създателя.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че истинската чест и достойнство идват от покорството на Аллах, а не от произхода или материала, от който сме сътворени.
• Високомерието и гордостта са пътят на Иблис, който го доведе до отхвърляне на Божията заповед и до вечна загуба. Смирението и послушанието са пътят на ангелите и на вярващите.
• Коранът ни разкрива историята на сътворението и враждата на Иблис, за да се поучим и да не следваме неговия път.
• Ислямът цени покорството на Аллах пред личните амбиции и его. Всеки, който се подчини на Аллах, е по-добър от онзи, който се възгордява, независимо от своя произход.
• Този аят ни напомня, че Аллах е Създателят на всичко и Той има правото да заповядва каквото пожелае, а ние сме длъжни да се подчиняваме с любов и смирение.