Сура Аль-Кахф — Стих 101

Значения на думите в аята:

• غِطَاء (гита̄’): покривало, преграда, бариера — нещо, което закрива и пречи да се види истината.
• ذِكْرِي (зикрӣ): споменаването Ми, напомнянето Ми — има се предвид Коранът, вярата в Аллах и всичко, което насочва човека към Него.
• لَا يَسْتَطِيعُونَ سَمْعًا (ля̄ ястатӣ‘ӯна сам‘ан): не са способни да чуят — тоест не могат да чуят с приемане и покорство, макар да чуват с ушите си.

Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах описва онези, които са отхвърлили вярата и са се отвърнали от истината. Той казва, че в земния живот очите им са били покрити с преграда, която им е пречела да видят знаменията на Аллах и да разберат доказателствата, водещи към вяра в Него и в Неговия пратеник. Тук става дума не толкова за физическото зрение, колкото за вътрешното прозрение — сърцата и умовете им са били затворени за напомнянето за Аллах, за Корана и за вярата.

Освен това те не са били в състояние да чуят истината по начин, който да им донесе полза. Чували са думите, но не са ги приемали — сякаш са били напълно глухи за правото. Техният отказ и упорство са стигнали дотам, че истината не е намирала път нито през очите, нито през ушите им.

Така аятът разкрива състоянието на онези, които сами са се лишили от светлината на вярата чрез своето упорство и горделивост. Те са видели знаменията, но не са извлекли поука; чули са предупрежденията, но не са им обърнали сърце.

Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

1. Сърцето и умът са очи на душата. Човек може да има здрави очи, но ако сърцето му е покрито с горделивост и упорство, той остава сляп за истината. Затова вярващият трябва да пази сърцето си отворено и смирено пред Аллах.
2. Слушането на Корана е дар и отговорност. Не е достатъчно само да чуваме думите — трябва да ги слушаме с желание да приемем напътствието. Коранът е напомняне, което лекува душите и осветява пътя.
3. Вярата изисква отзивчивост. Аллах непрекъснато ни напомня за Себе Си чрез знамения в творението и чрез Своето слово. Щастлив е онзи, който не обръща гръб, а се вслушва и откликва.
4. Ислямът е път на светлина и яснота. Той отваря очите и ушите на човека за истината, която носи спокойствие в сърцето и прави живота осмислен.
5. Нека не бъдем като онези, които се лишиха от милостта. Аятът е предупреждение и покана едновременно — покана да отворим сърцата си за споменаването на Аллах, да слушаме Корана с приемане и да оставим светлината на вярата да озари живота ни.