Сура Аль-Кахф — Стих 48

1. Обяснение на думите в аята:

• „وَعُرِضُوا“ (уа ‘уриду): представени бяха, изправени пред.
• „صَفًّا“ (саффан): в редица, подредени един до друг.
• „زَعَمْتُمْ“ (за‘амтум): твърдяхте, предполагахте, мислехте.
• „مَوْعِدًا“ (мау‘идан): определено време и място за среща, за разплата.

1. Тълкувание на аята:

В Деня на възкресението всички хора ще бъдат изправени пред своя Господ в редици, без никой да бъде скрит или пропуснат. Тогава ще им бъде казано: „Дойдохте при Нас сами, както ви създадохме първия път“ – тоест боси, голи, без никакво имущество и без деца, точно както са били създадени в началото. Никой няма да носи със себе си нито богатство, нито потомство, нито власт. След това ще им се каже: „Но вие твърдяхте, че никога няма да има определено време и място, в което да бъдете възкресени и съдени.“ Това се казва на онези, които отричаха възкресението и мислеха, че няма да бъдат върнати към живот, за да бъдат разпитани за делата си.

1. Поуки, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

• Аятът ни напомня, че всеки човек ще се върне при своя Създател и ще застане пред Него, независимо дали вярва, или не. Това ни учи на смирение и отговорност.
• Всички материални неща – пари, деца, положение – остават назад. Истинската ни ценност е вярата и добрите дела.
• Отричането на възкресението не променя истината. Бог е справедлив и ще има определен ден за разплата.
• Коранът ни дава ясна представа за края на земния живот и ни подтиква да се подготвим за срещата с Аллах с покаяние и добри дела.
• Този аят е милост и предупреждение едновременно: милост – защото ни информира, за да се поправим; предупреждение – защото никой не знае кога ще дойде този ден.