Сура Марьям — Стих 30

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• عَبْدُ اللَّهِ: раб на Аллах — израз на пълно подчинение и служене на Аллах.
• آتَانِيَ: даде ми, дари ми.
• الْكِتَابَ: Книгата — тук се има предвид Евангелието (Инджил), което Аллах дари на Иса.
• وَجَعَلَنِي: и ме направи, и ме стори.
• نَبِيًّا: пророк — човек, на когото Аллах дава откровение и го изпраща с послание.

1. Тълкувание на аята:

Иса (мир нему), още като бебе в люлката, проговорил и казал: „Аз съм раб на Аллах.“ С тези думи той още от самото начало потвърдил своето пълно подчинение на Аллах и отхвърлил всякакво обожествяване на себе си. Той съобщил, че Аллах му е дарил Книгата — Евангелието (Инджил), и го е направил пророк измежду Своите пророци. Някои учени поясняват, че става дума за това, което Аллах ще му даде и ще го направи пророк, когато порасне и стане мъж. Така Иса още в ранна възраст говорел ясно и разумно, като възрастен човек, и свидетелствал за милостта и силата на Аллах, Който го е избрал и го е удостоил с пророчество и с Книга.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Аятът показва, че Иса е бил раб на Аллах и пророк, а не божество и не син на Бог — това е ясното послание на исляма за него.
• Чудото с говорещото бебе е доказателство за могъществото на Аллах и за истинността на Неговите знамения.
• Пророчеството и Книгата са дар от Аллах, а не нещо, което човек постига сам — това учи на смирение и благодарност.
• Признаването на рабството пред Аллах е чест и достойнство, а не унижение — най-добрите хора са най-покорните на Аллах.
• Коранът разказва за Иса с уважение и любов, което показва, че ислямът почита всички пророци и призовава към вяра в тях.
• Всеки, който търси истината за Иса и за Бога, ще намери в Корана ясен и милостив отговор, който води към вяра и спокойствие.