Сура Марьям — Стих 29

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• فَأَشَارَتْ (фа-ашарат): тя посочи, направи знак с ръка.
• الْمَهْد (ал-махд): люлката, леглото на малко дете.
• صَبِيًّا (сабийян): малко дете, бебе.

1. Тълкувание на аята:

Мариам посочи с ръка към своето бебе, сина ѝ Иса (Исус), мир нему, като че ли искаше да каже: „Говорете с него, той ще ви отговори.“ Но хората от нейния народ се учудиха и възразиха: „Как можем да говорим с някого, който е още в люлката, съвсем малко дете?“ Те не можеха да си представят, че едно бебе би могло да проговори. В този момент те бяха изпълнени с недоверие и дори помислиха, че Мариам им се подиграва, защото вече бяха видели бебето и знаеха, че то е още в пелени и суче мляко. Така те изразиха своето изумление и отказ да приемат, че е възможно да разговарят с толкова малко дете.

1. Поуки, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

• Този аят ни показва, че Аллах е Всемогъщ и може да направи онова, което хората смятат за невъзможно. Той даде на Иса (Исус) способността да говори още като бебе, за да защити честта на своята майка Мариам и да покаже Своята сила.
• В него се крие урок за доверие в Аллах и за това, че Той винаги намира начин да помогне на Своите праведни слуги, дори когато всички врати изглеждат затворени.
• Аятът ни напомня за достойнството на Мариам, която беше несправедливо обвинена, но Аллах я оневини по чудодеен начин. Това ни учи, че който се уповава на Аллах, никога няма да бъде изоставен.
• Ислямът почита Иса (Исус) като един от великите пророци и признава чудесата, които Аллах му е дал. Това е знак за истинността на Корана, който разказва тези събития с точност и благоговение.
• Чрез такива истории сърцата се смекчават и вярата се засилва, защото виждаме как Аллах се грижи за Своите избраници и как всяко нещо е в Неговата ръка.