Сура Аль-Бакара — Стих 160

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• التَّابُوا (та̄бӯ): завърнали се към Аллах с разкаяние, изоставяйки греха.
• أَصْلَحُوا (аслахӯ): поправили делата си и възстановили онова, което са развалили.
• بَيَّنُوا (байянӯ): разкрили и изявили онова, което са скривали от истина и напътствие.
• أَتُوبُ عَلَيْهِمْ (атӯбу ‘алайхим): приемам покаянието им и им прощавам.
• التَّوَّابُ (ат-Таууа̄б): Онзи, Който многократно приема покаянието на Своите раби.
• الرَّحِيمُ (ар-Рахӣм): Всемилостивият, Чиято милост обхваща вярващите.

1. Тълкувание на аята:

Този аят следва предупреждение към онези, които крият ясните знамения и напътствието, което Аллах е низпослал, и ги отричат. Но Аллах, по Своята милост, оставя вратата на покаянието отворена. Изключение правят онези, които се завръщат към Аллах със съжаление за това, че са скривали истината, поправят делата си – както външно, така и вътрешно, и разкрият онова, което са укривали от правото и напътствието. На такива Аллах приема покаянието им, прощава им и ги възнаграждава с опрощение. Аллах е Този, Който многократно приема покаянието на Своите раби, и е Всемилостив към тях – Той им помага да се покаят и приема покаянието им.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Вратата на покаянието остава отворена за всеки, който искрено се завърне към Аллах, независимо от греха му.
• Ислямът не изисква само съжаление, а и поправяне на делата и разкриване на истината, която човек е скривал – това е пътят към истинското пречистване.
• Аллах е ат-Таууа̄б – Той не само приема покаянието, но и многократно прощава на онези, които се обръщат към Него.
• Милостта на Аллах предхожда гнева Му; Той желае доброто за Своите раби и им улеснява пътя към опрощение.
• Всеки, който е сгрешил, не бива да се отчайва – колкото и голям да е грехът, искреното покаяние и поправянето на делата водят до прошка и милост.