Сура Аль-Бакара — Стих 161

1. Пояснение на думите в аята:

• „كفروا“ (кяфару): отхвърлиха вярата и покриха истината.
• „لعنة الله“ (ла’натуллах): проклятие от Аллах, означаващо отлъчване от Неговата милост.
• „والملائكة والناس أجمعين“: и ангелите, и всички хора.

1. Тълкувание на аята:

Онези, които отхвърлят вярата и скриват истината, и останат в това състояние до смъртта си, без да се покаят – върху тях пада проклятието на Аллах, тоест те са отлъчени от Неговата милост. Също и ангелите, и всички хора отправят към тях проклятие и молба те да бъдат отдалечени от милостта на Аллах. Това е тяхното възмездие в отвъдния живот, защото са упорствали в неверието и са отхвърлили истината, която е дошла при тях.

1. Поуки от аята:

Този аят ни учи, че вярата е велика благодат и че човек трябва да я пази, докато е жив, и да не отлага покаянието. Той ни показва колко сериозен е краят на упорстващите в неверие – те губят милостта на Аллах и дори цялото творение се отрича от тях. За вярващия това е напомняне да бъде благодарен за вярата си, да търси прошка и да не подценява опасността от упорството в греха. Ислямът идва с милост и предупреждение – милост за онези, които се покаят, и предупреждение за онези, които упорстват. Затова нека се стремим към покаяние и към това да останем на правия път, за да не ни сполети това тежко положение.