Сура Та Ха — Стих 15

1. Обяснение на думите в аята:

• „السَّاعَةَ“ (ас-Са̄'а) – Часът, тоест Денят на възкресението.
• „آتِيَةٌ“ (а̄тиятун) – идваща, неизбежно настъпваща.
• „أَكَادُ“ (ака̄ду) – почти, едва не.
• „أُخْفِيهَا“ (ухфӣха̄) – крия я, пазя я в тайна.
• „لِتُجْزَى“ (литуджза̄) – за да бъде въздадено, отплатено.
• „تَسْعَى“ (тас'а̄) – каквото човек върши, придобива чрез своите дела.

1. Тълкуване на аята:

Наистина Часът на възкресението ще дойде – той е неизбежен и сигурен, няма никакво съмнение в неговото настъпване. Аллах казва, че е толкова близо до това да го скрие, че почти никой не знае за него – времето му е скрито от всички сътворени същества. Никой от хората или ангелите не знае кога точно ще настъпи, а само Аллах го знае. Мъдростта зад това скриване е, че когато хората не знаят точния му момент, те живеят в страхопочитание и бдителност, подготвяйки се за него по всяко време. Целта на идването на Часа е всеки човек да получи справедлива отплата за това, което е извършил – било то добро или зло. Никой няма да бъде онеправдан, и всеки ще види резултата от своите дела.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Вярата в Деня на възкресението е стълб на вярата и подтиква човека към добри дела и благочестие.
• Скриването на точния момент на Часа е милост и мъдрост – то ни учи да бъдем винаги готови и да не отлагаме покаянието и добрите дела.
• Всеки ще получи точното въздаяние за делата си, което утвърждава справедливостта на Аллах и дава надежда на праведните и предупреждение на нечестивите.
• Осъзнаването, че делата ни се записват и ще бъдат въздадени, ни насърчава да вършим добро и да се пазим от зло.
• Коранът ни призовава към размисъл за отвъдния живот, което изпълва сърцето с вяра, смирение и стремеж към доволството на Аллах.