Сура Аль-Анбия — Стих 29

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— „مِنْهُمْ“ (минхум): от тях, тоест от всички създания, за които се споменава в предходните аятове, включително ангелите.

— „إِلَٰهٌ“ (илях): божество, онова, което се обожествява и на което се покланя.

— „مِّن دُونِهِ“ (мин дунихи): освен Него, тоест освен Аллах.

— „نَجْزِيهِ“ (наджзихи): въздаваме му, даваме му заслуженото въздаяние.

— „جَهَنَّمَ“ (джаханнам): Адът, огънят на въздаянието в отвъдния живот.

— „الظَّالِمِينَ“ (аз-залимин): угнетителите, онези, които престъпват границите, поставяйки божествеността и поклонението не там, където им е мястото.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах съобщава, че ако някой от създанията — дори от ангелите, които са сред най-близките до Него — каже: „Аз съм божество, на което се покланяте освен Аллах“, то такъв ще получи въздаяние от Аллах — Ада, където ще бъде измъчван вечно. Това е само по себе си невъзможно и е дадено като предположение, за да се покаже, че никой — нито ангел, нито пророк, нито който и да е друг — няма право на божественост, и че всяко претендиране за такова право е най-голямото престъпление. Същият този вид въздаяние — Адът — Аллах е приготвил за всички угнетители, които отдават божественост и поклонение на друг освен Него, или които поставят поклонението не на мястото му. Това е справедливото въздаяние за онези, които престъпват границите и се отклоняват от истината.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

— Аятът показва абсолютната справедливост на Аллах: никой, колкото и високо да е поставен, не е освободен от отговорност, ако претендира за божественост. Това вдъхва доверие, че истината и справедливостта ще възтържествуват.

— Подчертава се чистият монотеизъм (таухид) като основа на исляма: единствено Аллах заслужава поклонение, а всичко друго е заблуда. Това е яснота и сигурност за вярващия.

— Аятът предупреждава с яснота за тежестта на ширка (съдружаването на Аллах), но същевременно разкрива милостта на Аллах към онези, които се покаят и се върнат към истината, защото Той не наказва, преди да е изпратил предупреждение и да е дал възможност за избор.

— Коранът представя истината по начин, който утвърждава достойнството на човека: той е призован да разсъждава, да избере правилния път и да не следва сляпо заблудите. Това го прави близък и разбираем за всеки търсещ истината.

— Вярата в отвъдния живот и въздаянието дава смисъл на справедливостта и насърчава човека да върши добро и да избягва злото, знаейки, че нищо не се пропуска.