Сура Аль-Анбия — Стих 49

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• ﴿يَخْشَوْنَ﴾ (яхшауна): страхуват се със страх, примесен с почит и благоговение.
• ﴿بِالْغَيْبِ﴾ (бил-гайб): в уединение, когато никой не ги вижда, или във връзка с неща, които не се възприемат с сетивата — тоест вярват в Аллах и се боят от Него, без да Го виждат.
• ﴿السَّاعَةِ﴾ (ас-са'а): Часът на Страшния съд, Денят на възкресението.
• ﴿مُشْفِقُونَ﴾ (мушфикун): изпълнени с тревога и страх.

1. Тълкуване на аята:

Този аят описва богобоязливите, на които е дадено Писанието като напътствие и светлина. Те са онези, които се страхуват от своя Господ, макар да не Го виждат с очите си, и вярват в Него с истинска вяра. Те се боят от Него както насаме, така и сред хората — страхът им не е показен пред другите, а е искрен и дълбоко в сърцата им. Освен това те изпитват тревога и страх от Часа на възкресението и от неговите ужаси и тежести. Така вярата им съчетава две неща: страхопочитание към Аллах в тайно и явно, и подготовка за отвъдния живот чрез предпазване от това, което би ги наказало в Деня на съда.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Истинската вяра не е само думи, а състояние на сърцето, което се проявява в страхопочитание към Аллах дори когато никой не ни вижда.
• Страхът от Аллах в уединение е знак за искреност и за високо ниво на богобоязливост.
• Помненето на Деня на възкресението и неговите ужаси подтиква човека към добри дела и го предпазва от зло.
• Коранът възпитава в баланс между надежда и страх, и подготвя вярващия за срещата с неговия Господ.
• Всеки, който се стреми към напътствие и светлина, ще намери в Корана път, който го води към сигурност и спокойствие в този свят и в отвъдния.