Сура Аль-Анбия — Стих 50

1. Обяснение на думите в аята:

• ذِكْرٌ (зикр): напомняне, поучение, онова, което напомня на човека за неговия Господ и за неговите задължения.
• مُبَارَكٌ (мубарак): благословен, изпълнен с голямо благо и полза.
• أَنزَلْنَاهُ (анзалнаху): Ние го низпослахме — отнася се за Корана, низпослан на пророка Мухаммед (с.а.с.).
• مُنكِرُونَ (мункирун): отричащи, онези, които го отхвърлят и не признават истинността му.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах казва, че този Коран, който Той е низпослал на Своя пратеник Мухаммед (с.а.с.), е напомняне и поучение за всеки, който желае да се поучи от него и да го приеме. Той е изпълнен с благословия и огромна полза — както в религиозния живот, така и в делата на хората. В него има напътствие, светлина и изцеление за сърцата. След като това е така, как е възможно вие, о, хора, да го отричате и да не признавате това, което съдържа, нито да го прилагате в живота си? Нима не виждате ясните му доказателства и очевидната му истинност? Този въпрос е укор и порицание към онези, които отхвърлят Корана, въпреки че той е толкова явен и ясен.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Коранът е благословено напомняне, което носи добро и полза на всеки, който го чете, размишлява над него и го прилага.
• Той е низпослан от Аллах и е доказателство за истинността на пророчеството на Мухаммед (с.а.с.).
• Човек трябва да се замисли: щом Коранът е толкова ясен и изпълнен с напътствие, защо да го отричаме или пренебрегваме?
• Приемането на Корана и следването му носи благословия в този свят и в отвъдния.
• Всеки, който търси истината и напътствието, ще намери в Корана достатъчно доказателства и светлина, за да повярва и да се ръководи от него.